Доклад на Европейската комисия гласи, че на европейския пазар има все повече опасни нехранителни стоки. Страната ни се нарежда на 12-то място, предава NOVA.
В топ 3 на най-опасните артикули у нас са детските дрехи, стоките за отглеждане и възпитаване на деца и спомагателните електроуреди.
Отскоро на годинка, любимата част на Ивон и Адриана от всяка нова играчка, е нейната опаковка. Текстилните, плюшените и дървените играчки пък са любими на тяхната майка и затова най-често им купува такива. Казва, че не се съобразява особено с това какво е подходящо за възрастта им, а разчита предимно на своята преценка.
„Винаги оглеждам да няма малки части, детето да ги погълне. Понякога, колкото и странно да звучи, има пластмасови играчки, които миришат доста особено. Отделно се съобразявам с това дали могат да се разглобят лесно. Текстилните играчки, които купувам, също гледам да не ми изглежда много от изкуствена материя – да няма пухчета, косми”, обясни майката на децата Стефани Младенова
Дали играчките на пазара отговарят на нормите за безопасност? За това следят от Агенцията за технически надзор. Агенцията прави проверки по няколко пъти в годината, като 30% от проверките, са по сигнали и жалби на потърпевши.
„От тези 2 195 проверени продукта през 2018 година, несъответстващите са около 22%. През 2019 година са проверени 2 017 продукта. Несъответстващите продукти са били 27%. Пред 2020 година, само през полугодието, са проверени 362 или това съставлява 12%”, обясни Мирослав Йотов от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
Освен играчките и стоките за отглеждане на деца, детските дрехи и спомагателните електроуреди са сред най-опасните артикули на българския пазар. Това показва доклад, който Еврокомисията изготвя всяка години по отношение на нехратителните стоки. През последната година страната ни се е наредила на 12 място, от 30 държави.
„Когато се обменят данни по тази система, много по-голяма е вероятността тези стоки, които са констатирани като опасни на даден пазар, в дадена държава-членка, да не достигнат изобщо до потребителите в останалата част от пазара. Те могат да бъдат задържани още на митница, на граница и да не се достига до рисковете при разпространението им”, обясни председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов.
През последните години потребителите стават все по-бдителни и изискващи, обяснява председателят на КЗП. България е една от най-активните държави-членки, защото все повече хора знаят и търсят правата си.
Наличието на наименование и адрес на производител и вносител – ако продукта е произведен в трета страна, това също е абсолютно задължително, обясняват от Надзорната агенция. А ако наименованията не са върху продукта, то трябва да ги има върху опаковката.
Въпреки, че винаги чете надписите, майката на Ивон и Адриана признава, че това не им е спестило и някои инциденти.
„Имала съм доста такива ситуации. Бях купила един кубчета, на които пишеше, че са 0+ месеца, вътре с вата или нещо такова, те са кубчета за игра. Само че ръбовете им бяха много остри, като хартия. И един ден вечерта поглеждам бебето и цялото е в драскотини, все едно от котка. Оказа се, че е от играчката, защото тя се е нарязала”, разказва Стефани.
Ако въпреки вниманието ви, попаднете на стока, която не отговоря на условията за безопасност, или забележите такава на щанд в магазина, сигнал може да подадете в Надзорната агенция, на телефон 0700 111 88.
