ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
в-к „Септември” бр. 150, 1980 г.
ОТ ИСКРАТА ЛУМНА ПЛАМЪК
Каква беше мярката, с която казанлъчани стъкмяваха повече от век читалищното дело в града. В неговата светла летопис се наложи мярката на таланта, на жизнеутвърждаването, на духа, познал сладостта и упоението от досега с възвишеното, с книгата, с изкуството, „Искра” винаги е дишала с идеите на новото, защитени от един патриотизъм, колкото и свързан с местните традиции, толкова и изпълнен със социалния заряд на времето.
27 декември 1860 г. е денят, когато четиридесет младежи основават първото читалище в Казанлък под името „Народно българско читалище”. То идва, за да задоволи една крайна нужда от просвета и знания. Събрало в своята дейност революционно настроената младеж в града, която открито започнала да се противопоставя на чорбаджиите, ето че в скоро време то бива подтиснато и смазано от тях. Но запалена веднъж, искрата не загасва. През 1866 г. при новенското училище тя запламтява в новото читалище „Просвещение”. За кратко настоятелството му става най-голямата опора за развитието на училищното дело. Читалището разполага с богата библиотека, тук се заражда и казанлъшкият театър с неговото първо представление на пиесата „Зла жена”, което се превръща в истински празник за казанлъчани. Само до 1876 г. са играни по няколко пъти пиесите „Райна княгиня”, „Геновева”, „Невенка и Светослав”, „Борисовото покръщение”, „Иванко”. Към 1872 г. чорбаджиите вземат превес в читалището. Със своите прояви те озлобяват бедните и младежта и по този начин подкопават основаните на читалищната организация. Културно-просветната дейност замира с изключение на театъра. Просъществувало до 1882 г., читалището се саморазтуря и членовете му се вливат в ученолюбивата дружинка „Искра”, създадена през март 1873 г. от учителя Йордан Стателов. Възкресена е отново театралната дейност. Изключително интензивен и плодотворен за казанлъшкия театър е периодът 1888 – 1897 г. За първи път в България на казанлъшка сцена се играят такива шедьоври на световната драматургия като пиесите „Отело”, „Ревизор”, Коварство и любов”, Разбойници”, „Емилия Галоти”, „Ернани”, „Мария Тюдор” и др. Сред актьорите и театралните дейци личат имената на д-р Кръстев, Антон Наследников, Васил Налбуров, Петко Почеков, Александър Едрев и др.
Нова страница в историята на театъра се записва с установяването през 1903 г. в Казанлък на „Съвременен театър”, образуван тук от артистите Маня и Матей Икономови. Безспорно с влиянието, което той оказва върху любителския театър на „Искра”.
Периодът от двайсетте години започва с нов подем за театъра, когато на читалищната сцена успешно се представят творби на българската драматургия. За изключителния театрален възход на „Искра” и особено след годините от победата на 9 септември 1944 г. дават своя принос стотици младежи и девойки, което оказва огромно влияние за издигане на културния уровен на града. Своя творчески път на сцената поемат оттук артистите Пенка Василева, сестри Пенкови, Порфирий Велков, Пламен Чаров, Луна Давидова, Стефан Гецов, Любомир Кабакчиев, режисьорите Цветана Серафимова, Неделчо Чернев и др.
„Искра” е едно от читалищата – пионери в развитието на българската музикална самодейност. А в началото на това развитие стои едно от най-светлите имена в националната ни музика, нейният родоначалник – композиторът Емануил Манолов. Създадените музикални традиции биват продължени от цяла плеяда музикални дейци. И несъмнено с най-ярко излъчване е Петко Стайнов, един от колосите на българското музикално творчество. На читалищната сцена направиха първите си стъпки редица майстори на професионалното певчевско изкуство – Тодор Мазаров, Йоско Йосифов, Илия Йосифов, Алекси Милковски, Веса Бояджиева, Добрин Маников, Видин Даскалов, Михаил Михайлов и др.
В своята 120-годишнина на читалището негова основна дейност е била библиотечната. Още в първите години на разпространението на социалистическите идеи тя си спечелва името на „разсадник на безбожие и социализъм”. Уредила мълком от 1930 г. марксически отдел, 9 септември заварва библиотека „Искра” с около 44 000 тома книги, от които 845 марксически и социалистически съчинения.
През 1902 г. читалището създава първия читалищен музей в страната, а през 1914 г. закупува кинематограф и открива първото читалищно кино у нас.
Още в зората на своето съществуване „Искра” се ръководи от личности, свързани с националноосвободителното движение като Добри Кехайов, Мирчо Дочев, Петьо Ганин, Филип Велев, Йордан Стателов, Стефан Почеков и др. Зараждащото се социалистическо движение в страната също оказва благотворно влияние за поддържане на демократично-прогресивен дух в читалището – членовете на първата социалистическа дружинка в града от 1889 г. пропагандират от трибуната на „Искра” идеите на социализма. Между тях са Димитър Благоев, Георги Кирков, Константин Бозвелиев и др. Начело на „Искра” десетилетия стоят прогресивни народни интелигенти като д-р Баев, Стефан Попвасилев, Гено Дочев и др., които свято пазят демократизма в читалището. Дори в периода на диви фашистки изстъпления „искристи” намериха сили да се противопоставят на фашисткия произвол.
След 9 септември 1944 г. читалището привлече за свои членове много работници, младежи и жени, създавайки условия да участвуват в художествената самодейност, в библиотечното дело, в цялостния читалищен живот. Дългогодишен национален първенец, днес читалище „Искра” е най-големият културен институт на територията на Казанлъшката селищна система, обособил се като комплексен център за естетическо възпитание.
От искрата лумна пламък
