На редакционната поща на ИА ЗАРАТА получихме писмо от Зелени Балкани-Стара Загора, в което те отговарят на обвиненията за корупция и конфликт на интереси, изнесени във в. „Труд“. Препечатваме го без редакторска намеса:
„НЯМАМЕ СЕСТРА ;)) или Опит за ПРАВО НА ОТГОВОР по повод на поредните клевети във вестник „Труд“
15.03.2016
В статията на практика няма нито едно изречение, което ДА НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА ОТКРОВЕНА ЛЪЖА! Ще посочим всяко едно от тях и конкретните факти, които лесно могат да бъдат проверени.
„Държавната поръчка е дадена от приятел на Тома Белев, изпълнител е самият Белев“ – Тома Белев никога не е участвал в управлението на СНЦ „Зелени Балкани – Стара Загора“, нито е бил служител или е получавал средства. Кой е визирания негов приятел, не става ясно и на самите нас ;))
„Българският и европейският данъкоплатец са платили на Тома Белев по 6867 лева за всеки преместен лалугер“ – на Тома Белев никой не е плащал нищо за лалугери. Българският и европейският данъкоплатец не са ощетени от проекта. Средствата са от Оперативна програма околна среда, на практика европейски средства, администрирани от МОСВ.
„Поредна скандална поръчка, облагодетелствала зелената мафия, разкри “Труд“ – става дума за проект на ДПП“Сините камъни“, дейностите са в обществен интерес, а „зелена мафия“ е скалъпен от платените медии термин, който няма никаква връзка с професинализма и природозащитата.
„Приятели и роднини усвоили почти половин милион лева да развъждат вредители, като в центъра отново е лесовъдът Тома Белев“ – Тома Белев няма роднини в СНЦ „Зелени Балкани – Стара Загора“, въпреки че определено е уважаван от нас експерт. Той не е участвал в управлението на организацията, не е бил неин служител, не е получавал средства от нея. Лалугерът НЕ е вредител, а приоритетен за опазване вид в ЕС. Именно по тази причина страната ни има ангажименти за опазването му, а ЕС финансира дейности предназначени САМО И ЕДИНСТВЕНО за видовете от европейско консервационно значение. Те не могат да бъдат дадени нито за вредители, нито за пенсии, нито за болни деца и могат единствено да бъдат върнати, ако страната ни отказва да опазва природата си и то с финансиране от ЕС.
„Историята започва през 2009 г., когато дирекция на Природен парк “Сините камъни” печели 470 000 лева държавни и европейски средства по програма Околна среда*, за да възстановява хабитата на лалугерите, като от тях усвоява 412 000 лева.“ – усвоените 412 хиляди лева НЕ СА само ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЛАЛУГЕРА, който е малка част от проекта. Проектът включва редица други дейности, сред които изграждане на две кошари и инфраструктура за пасищно животновъдство, изграждане на НОВ ПОСЕТИТЕЛСКИ ЦЕНТЪР (цяла нова сграда в местността Карандила) и пълното му оборудване. Реално голяма част от сумата е за строителните дейности. „Зелени Балкани – Стара Загора“ са подизпълнителни на една от дейностите – дейностите за реинтродукция на лалугера. Дейностите са на стойност 49 000 лева или ДЕСЕТ ПЪТИ ПО-МАЛКО от стойността на проекта. Работата включва три години работа на екип от 3 души и над 20 доброволци. Осъществени са редица дейности – а именно: детайлно проучване на колониите около град Сливен, картиране на изходни колонии, определяне на числеността им, улов на индивиди от застрашени техни местообитания извън папка, транспортиране и пускане (общо 142 индивида), подхранване на лалугерите, подхранване на хищните птици /за превенция на щетите от нападения върху лалугерите/, ежедневен мониторинг през уязвимите за лалугерите периоди, пробити над 1200 изкуствени дупки с моторен свредел, работа с местни хора и парковата дирекции. Резултат от дейността е възстановяването на почти напълно изчезнал за природния парк вид – а именно лалугера. Постигнатия резултат, е че от колония на ръба на изчезването, с едва 65 активни дупки на вида, в края на проекта те са вече 486. Колонията в местността Каракютюк съществува и до днес и се разраства и е важна хранителна база за редица редки видове птици и предпоставка за завръщането им на територията на парка.Посочения проект е първия успешен проект за възстановяване на вида в защитена територия в България.
„Изглежда експертите в Министерството на околната среда и водите не са се трогнали от абсурдната аргументация, имайки предвид, че лалугерите са същинска напаст в България и се срещат под път и над път, унищожавайки земеделските посеви“ – напълно абсурдно твърдение. Макар видът все още да се среща в България е изчезнал в много европейски страни, където се влагат огромни средства за неговото възстановяване. Видът е с висок международен природозащитен статус и важен за опазването и на други редки видове, като тяхна хранителна база (царски орел, ловен сокол и др.).
„По това време шеф на парк “Сините камъни” е Иван Иванов**. Същият е в управителния съвет на Асоциация на парковете в България, която по това време нелегитимно превзета (доказано вече три пъти от ВАС) от Тома Белев и вкарана в коалиция “За да остане природа в България” – Асоциацията на парковете е НПО, което подпомага дейността на парковете в България. Тома Белев не само не е превзел организацията, но и е неин основател.
„Иван Иванов възлага спечелените почти половин милион лева от МОСВ на група от три изпълнители, водена от НПО Зелени Балкани, член на коалицията “За да остане природа в България”, където председател на управителния съвет е Тома Белев. Останалите изпълнители са сливенската автокъща “Кале ауто” и сливенски едноличен търговец с дейност строителство.“ – Зелени Балкани не само не знаят кои са другите изпълнители и не ги водя, но и дейността ни няма нищо общо със троителните дейности, реализирани по проекта на парка.
Следва пасаж, преразказващ в известна степен дейностите ни, в опит да бъдат осмени… Оставяме ги без коментар… Показателни са за екологичната и общата култура на автора..
Следва пасажът „Интересното е, че дори еколозите отбелязват роящите се навсякъде лалугери, като над 1000 от тях били нападнали близко голф игрище. Това е посочено на сайта на НПО на Тома Белев, където гордо е отчетен резултатът, че 60 лалугера са хванати от голфа и преместени в парк “Сините камъни” – да именно, лалугерите са изземани от застрашени техни местообитания, които ще бъдат унищожени като такива, а тези популации щяха да изчезнат. Преместването на част от индивидите в защитената територия не само запазва редкия вид, но и позволява той да бъде възстановен в парка. Понастоящем голф-игрището не съществува и в него вече няма нито един лалугер…
„Тоест българският и европейският данъкоплатец са платили на Тома Белев по 6867 лева за всеки преместен лалугер.“ – пет лъжи в едно изречение. Не са това „платците“, Тома Белев не е получил нищо, един лалугер не струва толкова и не е ясно как е измислена „цената му“ – явно разделяне на всички пари за инфо-центрове, техника и прочие по ЦЕЛИЯ проект на парка, разделено на „брой лалугери“ взети също неизвестно от къде.
Заключенията в края на статията оставаме без коментар.“
