ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 29, 1990 г.
ОТГОВОРНОСТ ЛИ Е СВОБОДАТА
Част от учениците на техникума по Ветеринарна медицина „Ив. П. Павлов” – Стара Загора, в знак на протест срещу грубото отношение и незачитане личността на ученика от директора д-р Койчев поискаха неговата и на зам.-директора П. Недева оставка. На 5 март Станислав Богданов и Богдан Нинов, ученици от ІV „а” курс, обявиха гладна стачка. След два дни конфликтът завърши с оставката на посочените длъжностни лица.
Свобода на личността. Демократизация на живота в училище. Плурализъм на мненията вътре в училищния колектив. Това са процеси, предизвикани и наложени от динамиката на времето – време на промени и нови социални стойности. Приехме ги като необходимост, като процес труден, но закономерен, водещ до действителна, а не декларативна демокрация.
Демократизацията в училище иска промяна на традиционните, стереотипните начини на мислене и общуване, промяна на подхода и критериите за определяне качеството и резултативността на педагогическия труд.
Логичен е въпросът – готови ли сме да приемем промените като зрели, мислещи, цивилизовани хора?
Ще потърся отговора в няколко направления.
Колективът.
В образованието педагогическият колектив е основата за изграждане социалния статус на ученика. Той, колективът, е движеща сила на нашето обществено развитие, със значим принос в борбата за новото със старото, при формирането на гражданина.
Колективното мнение е важен регулатор на социалното поведение на учениците. То влияе върху формирането на осъзната и обективна самокритичност и самоконтрол на личността. Ако това мнение е манипулирано, пасивно-съзерцателно, или е шумно и парадно-декларирано, то води до сериозно нарушаване на равновесието в училищния колектив като цяло, до поражение на социалния му климат. Естествено е в тези условия ролята на колективното мнение да бъде принизена, а колективът да се окаже в невъзможността да решава обективно и безпристрастно всеки възникнал конфликт.
Ръководителят.
Недостъпният, груб в отношенията си е учители и ученици ръководител, та дори и воден от благородната цел да им бъде полезен в бъдещото им развитие, се оказва извън възможността да влияе върху протичащите в колектива процеси. Отстояването на истинската, честната позиция трябва да е мотивирана от дълбочината на развиващите се обществени процеси, от гражданското съзнание, от висотата не само на научната, но и на педагогическата компетентност. Тогава приобщаването към новите и нарастващи изисквания не се възприема като нагаждачество или приспособленчество и липса на устойчива позиция и критерии, а като готовност с професионален усет и умение съзнателно да се реагира с по-голяма бързина на новите проблеми. За да се намерят верни пътища за трансформиране на големите идеи в практическата дейност, трябва да се преодоляват изживели времето си възгледи. Такава нагласа е нужна сега, когато процесът на демократизация на българското образование има шанс за реализация.
Ученикът.
Сега времето поставя много въпроси и проблеми. Ще ги решат само самостоятелно мислещите хора, тези които са способни не само да анализират, а и да доказват. Предоставената от новите обществени промени възможност да се спори, да се отстоява позиция привлича младите хора. Сега е големият шанс на училището да ги подпомогне в стремежа им към себеутвърждаване в обществено ангажиране, при зачитане на учениковата личност и взаимна толерантност. Неприемлива е всяка ултимативност в спора. Липсата на достатъчен социален опит у младия човек, водеща понякога до неправомерна реакция, може да доведе до трудно поправими грешки. Нещо повече – в учебните заведения действуват училищни правилници и наредби, съществуват вътрешноучилищни правила, изпълнението на които е задължително условие за гарантиране демократизма на училищния живот, за недопускане прояви на насилие и безпринципни компромиси.
И не трябва да се забравя, че основна задача на ученика е да усвоява знания и умения, необходими за по-нататъшната му социална реализация. В развитите страни качеството на учениковите знания е изведено на преден план. Във Франция второгодничеството обхваща половината от учениците в началните класове и 60 на сто от обучаващите се в лицеите. В констатациите на Комисията на Европейската общност се посочва, че достъпът до образованието става основен фактор на неравенството, защото там се прилагат определени механизми – заплащане на обучението, училища за второгодници, изпити. Невземането на изпит води много млади хора до обучение по програми с намалено учебно съдържание. Тези изпити се оказват преломни за съдбата на учениците, въпреки, че често те се явяват „моментни истини”. Посредствената оценка поставя пред потенциалния лекар, инженер, юрист още на 14-15 години непреодолими прегради по пътя на висшето образование. Количеството на изпитите в много страни е голямо (във Франция то е над 650). В Япония – 60 на сто от учениците в началния курс и 40 на сто от учениците в колежите се подготвят чрез допълнителни платени уроци.
От всичко това става ясно, че условията в нашата образователна система са далеч по-различни. Тогава – демократизацията на вътрешноучилищния живот не говори ли и за новите отговорности на ученика, за собственото му интелектуално изграждане и осъзнаване на социалния му ангажимент?
Обществото.
От пълна яснота, от откровен разговор и правилно решение на проблемите по обучението и възпитанието на учениците се нуждаем всички. Формиращо и творческо трябва да бъде взаимодействието на педагогическите колективи и другите стрни, имащи пряко отношение към учебновъзпитателния процес. Процесът на демократизация и свобода на учениковата личност следва да се възприема преди всичко като отговорност на цялото общество за бъдещото поколение. Ученическите години са време за натрупване на знания и умения, на усвояване на висок професионализъм, който е жизнено важен за всяка обществена формация.
Ще съумеем ли всички ние – учителски колектив, ръководство, ученици, общественост, ръководени от хуманните съображения за демократизиране на българското училище, да предотвратим проявите на изострено противопоставяне във всеки бъдещ конфликт, в който всяка от страните ще изхожда само от своята позиция, а няма да отчита обективността на новите реалности и обществени потребности? Мисля, че ще са необходими повече толерантност, взаимно уважение и нови отговорности.
Инж. Койна ГАНЕВА
главен специалист в Общинския съвет за духовно развитие
Отговорност ли е свободата
