Чаят е безалкохолна напитка, приготвена чрез варене или запарване на обработени и ферментирали листа от чаен храст. Чаят е сред най-консумираните напитки в света.
Чай се нарича и напитката, приготвена по същия начин, но от други растения.
Откъде обаче се е зародила въпросната дума?
Чаеното растение произхожда от Източна и Южна Азия. В Европа то започва да се внася от Китай.
В някои европейски езици „чай” се произнася нещо подобно на „те” и „тий” – на френски е thé, на испански – té, на немски – tee, на английски – tea…
В славянските езици обаче, сред които и българския думата звучи като “чай“ или нещо подобно.
На какво се дължи тази разлика?
[ad id=“225664″]
Съществува история, която е по-скоро легенда, отколкото истина, но за сметка на това е доста любопитна: През XVII век, когато в Европа започнало да се пие чай, китайски моряци разтоварвали денкове с листа от растението на пристанището в руския град Архангелск. Тогава местен човек ги попитал: “Какво разтоварвате?“. Те му отговорили нещо от рода “Тий Чай-на.“ , т.е чай от Китай, Човекът обаче си превел въпросното като:“На ти чай“. После споделил случката с други хора и така растението в Русия било наречено “чай“.
От руския език думата се появила и в българския, и се разпространила сред останалите славянски езици.
Според някои източници горната случка е измислица, а “чай“ идва просто от първата част на наименованието на Китай – China.
Според други източници думата във всички европейски езици произлиза от китайското наименование на напитката.Разликата в произношението се дължи на факта, че западните държави търгували с южните китайски провинции, където растение се наричало „te“. Източните европейци пък търгували основно със северните китайски провинции, в които същото растение било известно като „ча“
