Крилатата фраза „Кон боб яде ли?“, която ние българите употребяваме, идва от една народна приказка за Хитър Петър. Тя стана много популярна и от култовия филм „Вчера“, където математикът Баръмов – героят на актьора Никола Рударов, непрекъснато репликираше в яда си учениците от пловдивската езикова гимназия. Само че приказката се казва „Магаре боб яде ли?“.
Днес ние я употребяваме като риторичен въпрос за нещо невъзможно и много невероятно.
[ad id=“225664″]
Предлагаме ви да прочетете откъде води началото си „първообраза“ на съвременната фраза и да се забавлявате с ненадминатата хитрост и мъдрост на народния герой Петър.
МАГАРЕ БОБ ЯДЕ ЛИ?
българска народна приказка
Един зимен ден Петър натоварил магарето си с дърва и отишъл в града да ги продаде, та да вземе някой грош. Предлагал тук-там, но никой не искал да ги купи. Зимният ден е къс, а и времето било много студено, та той подкарал добичето с дървата към хана. Ханджията му бил познат. Спазарили набързо дървата, Петър ги стоварил, вързал магарето в обора да си почине на завет, а той влязъл в гостилницата на хана да се постопли и да се нахрани.
[ad id=“263680″]
Покрай печката били насядали неколцина градски чорбаджии и търговци. Те премятали броениците си, пиели греяна ракия и се шегували помежду си. Премръзналият Петър ги поздравил, но те го изгледали изпод око — не помръднали да му направят място да седне по-близо до печката да се стопли. Хитър Петър стоял прав, тропал със замръзналите си цървули по пода, разтривал ръцете си, дъхал в шепите си и току подвикнал на ханджията:
— Имаш ли нещо готвено?
— Фасул със свинско, сега го дръпнах от огъня!
— Сипи една паница и занеси в обора на магарето ми да яде! — подвикнал по-силно Петър над главите на чорбаджиите.
— Че магаре боб яде ли? — запитал учуден ханджията.
И чорбаджиите, и търговците погледнали Петра.
— Моето магаре яде — казал той, — занеси му, колкото струва, ще си го прихванеш от сметката за дървата! …
Ханджията сипал в една паница от яденето и тръгнал към обора. След него се надигнали и чорбаджиите, и търговците. И те отишли да видят как Петровото магаре ще яде фасул със свинско.
Мястото около печката се опразнило. Петър това и чакал. Той веднага се настанил на един стол, извадил корав самун хляб от торбата си, отрязъл няколко филии и ги сложил на печката да се затоплят и да омекнат.
[ad id=“236993″]
Подир малко ханджията се върнал сам и ядосан: — Бива ли такава лъжа, Петре? Магарето само помириса фасула — дори не го опита.
— Е, магарешка работа — казал Петър. — Щом е тъй, дай, аз ще го изям!
Хитър Петър се нахранил добре, изпил едно кило вино, постоплил се, позачервил се и попитал ханджията:
— Къде се пръждосаха чорбаджиите?
— Засрамиха се, че се хванаха на лъжата ти…
— Това заслужават, щом не зачитат сиромаха за човек! — отговорил развеселен Петър, уредил си сметките с ханджията, станал и си отишъл.
