Чували сме изразът „хвърлям прах в очите“. Той се употребява в смисъл на извършване на привидни действия, целящи да заблудят някого; прикриване на действителните намерения.
Откъде обаче е възникнал този израз?
Според повечето източници той датира от Древен Рим. Както е известно от историята, там са били особено популярни надбягванията с коне и колесници.
Надбягването с колесници е било най-важното събитие на известна древна арена, позната като Циркус. Пистата ѝ е можела да побере 12 колесници, като двете страни на пистата са били разделени с т. нар. спина. Тя била разположена под лек диагонал. По нея са се намирали статуи на различни богове, а Октавиан Август издига египетски обелиск. На двата края на спината е било мястото за обръщане около което колесниците правели опасни завои. На спината е имало подвижни метални делфини, които се навеждали надолу, за да отбележат поредната обиколка. По време на състезанието само една от дванайсетте колесници е стигала до финала. Останалите са се повреждали, разбивали са се в стените или помежду си. Поради това е имало специално назначени хора, които да отстраняват разбитите колесници, развързаните коне и наранените или мъртви състезатели. В началото на пистата е имало специално удължение, на което се нареждали колесниците, за да започнат състезанието. Имало е стартови вратички или карцерес, които задържали състезателите, за да стартират едновременно. По време на състезанието подкупването на съдията, за да промени старта е било честа практика. Цялото състезание е било около шест километра.
Тогава се зародила следната хитрост: този, който е отпред хвърлял прах в очите на следващите и по този начин ги забавял.
Според някои източници „хвърлям прах в очите“ станало нарицателно за това да правиш нещо само привидно с цел да заблудиш някого.
Дали наистина изразът датира от Древен Рим?
