Откъде произхожда това наглед несъвместимо съчетание?
Според някои източници за първи път изразът се употребява в Англия през 1834 година, за да отличи потомци с „чиста“ и благородническа кръв.
Съществуват различни теории по въпроса.
[ad id=“225664″]
Някои твърдят, че кръвта на аристократите действително притежавала синкав оттенък. Причина за това били сребърните прибори, с които те се хранели още от самото си раждане чак до смъртта си. Поради това, минимални количества сребро непрекъснато се отделяли в храната и напитките им. Така с течение на времето организмът им се насищал със сребро. Това водело до появата на сребрист оттенък на кожата и синкаво-лилаво оцветяване на кръвта.
[ad id=“263680″]
Във вековете, когато медицината била слабо развита, всекидневната употреба на сребро била сред най-добрите средства за предпазване от инфекции. Само аристокрацията обаче можела да си позволи това. И от тук дошъл изразът „синя кръв“.
Други източници твърдят, че въпросното словосъчетани произлиза от испанското „Sangre Azul“. Кръвта на аристократите в Испания действително притежавала синкав оттенък.
Местните испанци имали по-светла кожа от вестготите, върху която вените личат по-явно, отколкото на хора от берберски, мавритански, семитски и арабски произход. В резултат аристократите, особено някои семейства в Кастилия, които не са се сродявали с маврите, имали кръвоносни съдове в по-синкав оттенък, отколкото обикновените хора.
Испанското кралско семейство и благородниците били горди от факта, че за разлика от обикновените хора, те са произлезли от вестготите и никога не са се смесвали с маврите, които били проникнали в Испания от Африка. За разлика от смуглото простолюдие, върху тяхната кожа изпъквали бледосини вени, затова те гордо наричали себе си “синя кръв”.
Дали истината се крие някъде тук, или все още не сме я разбрали?
