Употребяваме словосъчетанието „златната среда“ за някакво действие или решение, което е премерено, в него няма риск. Казваме „среда“, защото постъпките ни са лишени от крайности – т.е. ние „държим“ средно положение.
[ad id=“225664″]
Как обаче се е зародил въпросният израз? Защо казваме точно „златна“, а не примерно „сребърна“ или „платинена“ среда?
Според някои източници изразът се е сформирал така, защото именно златото се нарича „царят на металите“. Смята се, че то е първият метал, открит от човека.
То се е използвало от първобитния човек по-рано от самородната мед, а за нея се предполага,че е известна от 18 000 години преди новата ера. В музея на Кайро се пазят златни изделия, намерени в гробницата на дъщерята на фараон Аменхотеп ІІ и в гробницата на фараон Зер, от преди около 5000 години. Изделията от злато, датиращи от четвъртото хилядолетие преди новата ера са открити в долините на реките Нил и Инд и в Южна Месопотамия. Значителни количества злато се събирали в касите на фараоните и в храмовете. Счита се, че първата “златна треска” започнала при аргонавтите (VІІІ-VІв.пр.н.е). които са търсели т.нар. „златно руно“.
[ad id=“263680″]
Изобщо златото, със всички свои своиства се счита за много ценен метал. Затова според някои „златната среда“ като нещо безрисково и с мярка, се асоциира с най-качествения метал.
Според други източници словосъчетанието произхожда от Книга II на римския поет Хораций. В нея той употребява изразът „aurea mediocritas“. Оттук съчетанието добива популярност.
Според други източници изразът възниква, след като е употребен за пръв път от древногръцкият философ Аристотел.
[ad id=“236993″]
