В българският език прилагателното „помпозен“ се употребява в смисъл на тържествен, шумен; надут, превзет, натруфен.
Откъде обаче идва тази дума?
Според някои източници коренът и трябва да се търси назад в историята.
[ad id=“225664″]
Става въпрос за шведския Карл XII (1682-1718). Той е известен с това, че че още съвсем млад е станал голям пълководец и отдаден на военното дело национален герои. Някои източници твърдят, че монархът имал слабост – това било любимото му куче, наречено Помпа.Всяка сутрин кралят тръгвал на закуска от будоара си, а от отсрещния такъв по червен килим водели Помпа. Действието се повтаряло и на обяд, и на вечеря. Било тържествено, бляскаво, превзето или… помпозно. Така според някои се зародило и прилагателното.
[ad id=“263680″]
Други източници твърдят, че произходът на думата е далеч по-прозаичен.
„Помпозен“ идва от латинското Pompa, което означава „Шествие“. На френски „pompe funebre“означва погребално шествие. Също така френският израз „En grande pompe“ смислово се превежда като „с особено тържественост, с голям блясък“.
Къде ли се крие истината за произхода на прилагателното „помпозен“?
