Ако още не сте създали коледно настроение във вашия дом и не сте украсили елха, научете откъде и защо това е станало традиция.
Украсяването на елхата днес се свързва с християнската коледна култура, но всъщност то възниква и се среща още в древността, макар и под по-различна форма, разбира се. Северните скандинавски народи и римляните са декорирали домовете си с вечнозелени клонки в чест на Бога-Слънце. В Древен Египет са украсявали палмите, а по-късно и германските племена украсяват вечнозелени клонки, за да отпразнуват най-късия ден на годината – 21 декември. Първоначално се аранжират и накичват само отделни клонки от елхи и боrчета и чак през Средновековието започват да се украсяват цели дървета.
Аранжирането на дома с вечнозелени клонки е древен езически обичай и по нашите земи. Чрез украсяването на къщата с клонки и накичването им с различни предмети се чества зимното слънцестоене.
Но традицията на коледната елха като религиозна християнска традиция е пренесена тук от Русия. Там първоначално започват да се накичват дръвчета, които добиват популярност у нас по време на Руско-турската освободителна война.
Официално първото украсено дръвче се появява веднага след Освобождението през 1878 г. То се намира в Пловдив, който тогава е столица на Източна Румелия. Тогава губернатор на града е Александър Столипин.
През 1879 г. Батемберг поставя украсено коледно дръвче в двореца си, а самият той се преобразява в Дядо Коледа. Първата официална градска елха в София е поставена през 1882 г. България има нов управник – Фердинанд. След Първата световна война в Борисовата градина специално се отглеждат елхички и борчета, които след това се продават за празника.
В СССР през 1920-те години елхата, като религиозен християнски елемент, е забранена. През 1936 година е разрешена отново, но не като коледна, а като новогодишна традиция.
