ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 12, 1990 г.
ОТНОВО ЗА ИСТИНАТА
ДО ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР НА ВЕСТНИК „СЕПТЕМВРИ” СТАРА ЗАГОРА
Другарю Главен редактор,
Поводът да се обърна към Вас е писмото на Игнат Колев, както и неговото изложение от 11.12.1989 година до ЦК на БКП, отпечатани в бр. 11 на в. „Септември” от 6 февруари 1990 година. Понятна е Вашата позиция да предоставяте страниците на общинския вестник за изясняване на истини от всякакъв характер, макар и за някои от тях времето да е дало своя отговор. Непонятни са Вашите намерения, отразени в съответната бележка на редакцията, да се дезангажирате с факти и мнения за засегнатите, под предлог, че следва да се произнесат съответните висши партийни органи.
В Стара Загора и някои селища от бившия окръг се твърди, че Игнат Колев е жертва на действията на определени ръководства. На последната партийна отчетно-изборна конференция в Стара Загора дори в едно изказване беше зададен въпрос: „Какво търси Игнат Колев в студения Ленинград.” Говори се, че е бил снет от длъжност и наказан заради непримиримостта срещу нарушенията и носителите на отрицателни явления, за сблъсък с окръжните ръководства.
В това няма нищо чудно. Днес мнозина се опитват да си приписват действия или постъпки от близкото минало, които биха им отредили място сред несправедливо репресираните борци срещу едноличната власт. За някои основателно ще се отнесе подобна квалификация, но случаят с Игнат Колев е съвсем друг.
Игнат Колев не е бил наказан за изпратеното от него писмо. Посоченият разговор в бюрото на Окръжния комитет на БКП през юли 1987 година, изразените становища тогава в него, а и преди с нищо не са навреждали на служебното му положение. Нещо повече, в условията на новото административно-териториално делене (забележете – след разговора в бюрото през юли 1987 година) той беше избран за член на Областния комитет на партията, както и за делегат на Националната партийна конференция от януари 1988 година. Изпращането му на работа в българското посолство в „студения Ленинград” здравият разум трудно ще го приеме като наказание.
В хода на станалата дискусия бе потвърдено, че в ръководния орган на окръжната партийна организация съществува атмосфера на уважение мнението на другите. Положително се оцени създадената практика на доверие и уважение на кадрите. Най-сериозният аргумент, който опроверга твърдението на Колев за слабости в кадровата политика на бюрото, бе извършената огромна работа през този период по преценка на деловите и политическите качества на над три хиляди стопански кадри, на кандидатите, участвували в първите избори за стопански ръководители и др. Измежду всичките тези кадрови решения Колев бе посочил обвиненията си срещу 7-8 души. За много от тях членовете на бюрото изказаха положителни оценки, потвърдиха доверието си в деловите им качества. Гласувано им бе доверие.
Твърденията на Игнат Колев, че протоколът от срещата на бюрото от 14 юли 1987 година е унищожен, са неверни.
Аз знам, че по силата на своя стил на работа, като началник на Окръжното управление на МВР, той търси достъп до архива на бюрото, без знанието на ръководството.
Дължа да напомня, че протоколът от срещата-разговор, както и писмото-отговор до Политбюро се намират в Общинския комитет на БКП и са на разположение на всички комунисти и ръководства. С отразените факти в тях, разбира се, могат да се запознаят и останалите журналисти от в. „Септември”.
Най-отговорно искам да посоча, че Иван Иванов няма нищо общо с твърденията за допуснати нарушения и съучастие в престъпления. Никога не се е налагало да бъде освобождаван от отговорност, включително от цитираното от Колев дело. Това могат да потвърдят и правозащитните органи.
Осъденият по следствено дело № 521/1984 година Георги Ганев Господинов, за което сочи Колев, е обвинен в присвояването на крупни суми, но които по-късно Върховният съд коригира и свежда до 1 500 лева, и то с втори съучастник. Предлагам на редакцията да се срещне с него и да чуе жалбата му, която той отправи преди 2 години пред първия секретар на Окръжния комитет. Трудно може човек да чете написаното спокойно за преживяното от Георги Господинов.
А що се отнася до съмненията на Игнат Колев дали да членува в БКП, в която членуват Минчо Йовчев и Иван Иванов, нека това оставим на неговата съвест.
Поводът за извънредната среща на бюрото беше съобщението, че при Димитър Стоянов – министър на вътрешните работи, се намира писмо от Стара Загора, в което се критикуват стилът и методите на работа на бюрото. На мен не ми беше казано кой е авторът на писмото. Аз се разтревожих от факта, че се пишат до всемогъщия министър на вътрешните работи писма за работата на партийните органи. В Стара Загора от няколко години това беше станало традиция и не напразно за периода 1979 – 1984 година аз бях петият по ред първи секретар на Окръжния комитет на БКП.
Затова, независимо че преди няколко месеца беше проведен разговор по стила и методите на работа на всички членове на бюрото, аз реших да свикам нова среща, която продължи два дни. Разказах за съдържанието на писмото, преразказано ми от др. Димитър Маринов, инспектор на ЦК на БКП, който участвува в нашата среща. Изказаха се всички членове на бюрото.
Аз бях почти шест години първи секретар на ОК и Областния комитет на партията. Никого през това време не съм обидил като човек и личност, но и не позволявах да се издигат неверни и тенденциозни обвинения, срещу кадрите, да им се приписват деяния и несъществуващи престъпления, защото това и преди, и сега не съответствува на моя стил на работа, на характера и убежденията ми.
7.02.1990 г.
Минчо ЙОВЧЕВ
