Ракия от пъпеш, кокос или малини? Необичаен въпрос, но има едно място, където може да ви го зададат – в Музея на ракията в София.
Това не е обикновен музей. В него освен да се гледа, може и да се опитва. С билета си всеки посетител получава по три вида ракия, придружени с мезе.
„Имаме най-различни ракии, имаме шафранова, дюлева, ракия от малини, от пъпеши. Имаме и най-различни стари сливови ракии – 15-, 18-, 25-годишни. Имаме балкански ракии – сръбска, македонска, най-различни български брендита“, казва Георги Андонов, гид в музея.
Той самият не пие, но като почти всеки човек, роден на Балканите, има спомени, свързани с високоградусовата напитка.
„Моят дядо си правеше ракия и вино. Присъствал съм няколко пъти на процеса. Цялото село се събира и обсъжда коя ракия е най-хубава. Разбира се, всеки мисли, че той е направил най-добрата“, казва гидът.
Като спиртна напитка ракията се прави от ферментирал плод.
„Захарта изяжда плода и оттам излиза сокът. Този сок се дестилира и се прави на ракия“, обяснява технологията Георги Андонов.
Много страни в Европа и по света имат плодови дестилати – турската „ракъ“, арабският „арак“, френският ‘калвадос“, италианската „грапа“. Ракията обаче си остава „напитката-кралица“ на Балканите, казва основателят на музея Иво Жеглов пред БНР.
От близо 15 години Жеглов организира фестивал в София, който също е посветен на питието. На него в продължение на два дни хората могат да опитат различни видове ракия. За Жеглов обаче това не е достатъчно – затова създава целогодишен „дом“ на напитката.
Музеят отваря врати през септември 2023 г.
В музея хората могат да проследят пътя на ракията. Според Андонов производството ѝ на Балканите започва още от преди времето на Османското владичество. Сред експонатите е и глинен съд, който показва как това се е случвало, преди да се стигне до познатия за повечето българи меден казан.
Самият съд не е автентичен, а реплика, но може да се види принципът му на работа. В дъното му се слага плодът, който ферментира. Когато дойде време за производство на ракия, в горната му част се слага лед или сняг. Около него пък се пали огън.
Първоначално ракията се е правела с медицинска цел – използвала се е за промивка на рани и разтриване.
След 30-те години на миналия век обаче хората масово започват да произвеждат ракия в домовете си. Причината е, че това е единственият евтин начин да имат високоалкохолна напитка за важните събития – изпращане на войник в казармата, сватба, кръщене, погребение, казва Жеглов пред БНР.
„Още е нов бизнес, не можем да кажем, че е много популярно място в София, но има много чужденци, които идват при нас – особено за традиционни български напитки“, казва Андонов.
Музеят посрещат хора от най-различни националности – от Австралия до Южна Америка.
„Интересно им е да чуят за ракията, понеже тя е много исторически фактор за България“, казва Андонов. А покрай напитката научават и за историята на страната, както и за бита и за културата на българите.
И макар много от страните по света да имат плодови дестилати, ракията в музея често се оказва прекалено силна за чужденците.
„На повечето им идва тежко. Не могат да си изпият дажбата от билета, но много хора я харесват“, казва той.
Музеят обаче е интересен не само ца чужденци. В него има много различни видове алкохол – и българско бренди, и вариации на ракия като сръбската „дуня“, която се прави от дюли, или унгарската гроздова „палинка“.
Сред експонатите, които могат да се видят, има и редки питиета с колекционерска стойност от цял свят – от Франция, от Италия и, разбира се, от България.
Има и ракии, които вече са спрени от производство. Една от най-старите е ябълкова – на над 45 години. Има варненска гроздова, която вече не се прави. А сред най-интересните е ракията с трюфел. В музея има и 50-годишно отлежало бренди от Преслав.
По време на посещението си в музея хората получават аудиогид, който разказва историята на напитката, технологията на варене и различни шеги в българската култура.
Посетителите могат да изберат от три вида билети – само за разглеждане, посещение с дегустация или посещение с дегустация на отлежал алкохол.
