Стойчо Вълчев Стойчев, български поет, е роден на 06.11.1937 г. в село Осларка, Старозагорско.
Завършва средно образование в Строителен техникум – Стара Загора и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски” (1965). Работи като редактор на в. „Чирпанско дело” (1965-1967), уредник на къща-музей „Гео Милев” в Стара Загора (1969-1973), редактор на литературния алманах „Хоризонт” (от 1973), член на редколегията на литературното списание „Участие”. Водил е литературен кръжок на работници-литературни творци към ОС на Профсъюзите в Стара Загора.
За пръв път печата през 1954 г. във в. „Септември” (Стара Загора).
Народен представител в 7-то Велико народно събрание и 36-то обикновено Народно събрание. Член на СБП.
Носител е на редица награди и отличия: награда за поезия на СБП (1976), националната награда на името на Гео Милев (1989), орден „Червено знаме” и др. Носител на националната награда за поезия „Гео Милев” през 1989.
Умира на 02.05.1996 г.
Автор на стихосбирките: „Момиче с ябълка” (1965); „Денонощия” (1968); „Безсънни жерави” (1975); „Музика след полунощ” (1979); „До утре има много нощи” (1982); „Законът на птиците” (1987); „Рана” (1989); „Самотни ангели” (избрани стихове, 1996); „Мечтата за Париж” (1997); „Бурян разказва” (2002) (Стойчо Стойчев, Петко Иванов).
