От дни в мен кипи очакването за домакинския мач на Берое срещу чорбарите . Днес сутринта едва дочаках да отворят касите пред градския стадион. Вече имаше тридесетина човека не по-малко наточени от мен. Покрай „ХРАМА“ се забелязваха чуждите запалянковци, пристигнали рано рано в Стара Загора. Бяха кротки, но от друг път знам, че до 5 часа ще са се „напушили“ и ще се чувстват истински готови за стълкновението.
Наредих се на опашката и в това време ми звъни един приятел, старозагорец, който живее в София. „Братле, айде да ми вземеш 4 билета за мача довечера?“ Отговорих му, че ме хваща в точното време, на точното място и ще свърша работата. Дойде ми редът, изваждам една петдесетолевка и искам 7 билета. Жената на гишето се ококорва: „Не може повече от 5!“ Е, хубаво, де. Два пъти ли трябва да се редя, за да взема, колкото ми трябват! тя се поогледа, помисли много за кратко и ми вика: „Ако имаш точни…“ Подадох кръглата сума, тя естествено нямаше да ми върне 1 лев и така и двамата бяхме доволни…
Фен съм, запалянко, не от най-отявлените, но си гледам мачовете на любимия отбор с кеф. И искам да бият, о как искам! Тръгвам към стадиона с надежда за победа!
