ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 33, 1990 г.
НА ВНИМАНИЕТО НА КОМИСИЯТА ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕФОРМАЦИИТЕ СТАРА ЗАГОРА
ЗЕМЯ ЗА… ВИЛА
[ad id=“225664″]
Няма да се намери човек, роден в село Люляк, който да не трепне и да не се възмути, като прочете есето на Христо Кацаров „Продаденото село с хубавото име Люляк”. Аз съм един от тях.
Вече няколко години чрез писма и срещи с различни отговорни фактори доказвам кой продаде селото, кой го разграби, кой го направи бащиния при живи наследници. Питам на какво основание кметството в селото в лицето на кмета Георги Колев и бившия председател на ИК на Общинския народен съвет в Стара Загора Кольо Георгиев отделиха 15 декара работна земя, внесена от нас, кооператорите, и я раздадоха за вилни имоти на определени „богоизбрани особи” от града, бившето ЗЗУ и селото? Кой разреши тези парцели да се водоснабдят с водата на селото, да се прави допълнително водохващане за тези имоти и да се хвърлят на вятъра 80 хиляди лева от самооблагането на Стара Загора?
[ad id=“263680″]
Нека отговор даде Игнат Найденов, директорът на БКС. Нека отговори и кой му даде само на него документ за собственост на земята, за да си построи и вила по бързата процедура?
Какво да кажем още за голямата хитрина тези земи да се включат в регулацията на селото, за да може тези избрани „сиромаси” да закупят земята ни по 2 лева квадратен метър?
Питам: коя земя продавате, господа властници? Тази земя е кооперативна, стига заблу9ди, че вече не сме собственици, така че вашите протоколи са невалидни!
Тази земя е наша, тук всяка бучка пръст е напоена с потта на нашите деди и бащи, тук ние прохождахме край снопите, за тази земя сме давали пари, тя ни е хранила. Нашата воля си е била и си остава – земята да се обработва колективно и да храни всички ни. Друг закон няма!
[ad id=“236999″]
Май вече се забрави колко безсънни нощи и усилни дни ни струваше нейното събиране. А сега и питаме защо няма боб и картофи, защо не стига млякото и месото. Виним този и онзи, а ограждаме с телени мрежи народната земя и расте самочувствието на собствениците, без да имат срам, че за тази „собственост” не са дали нито лев.
Интересно ще бъде да се знае и кой получи парцели в село Люляк – все отбор началници, близки и рода на кмета.
Всичко е налице и може да се провери. Докога трябва да се чака? Има ли контролни органи в този град – съд, прокуратура? Или им е изгодно да мълчат?
Христо ХРИСТОВ
с. Люляк
