Проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести: „Криворазбрана самоотверженост е да ходиш болен на работа“
– Как сами можем да намалим риска от заразяване с грип?
– Най-напред да се избягва контактът с болни хора, а дори и с видимо здрави хора – да се контактува на минимум метър разстояние един от друг, да се ползват антимикробни хигиенни кърпички, а ръцете да се измиват добре и често. Да се дезинфекцират повърхностите около нас, особено ако контактуваме с много хора. Такъв пример е масата на лекаря в кабинета му или плота в аптеката. А когато срещу нас има кашлящ или кихащ, да поставим бариера пред устата ни – като маската. Не може да кажем, че тя трябва да се носи постоянно, но у дома този, който е болен, не трябва да я сваля. В противен случай ще зарази близките си и много лесно – децата. Лицето не трябва да се докосва с немити или недезинфекцирани ръце, особено устата, очите и носа. Защото, ако сме пипали повърхност, върху която преди това са попаднали капчици секрет от кашлящ или кихащ човек, ще пренесем вируса върху себе си.
– В натъпканото метро, автобуса или тролея няма как да се изолираме на метър от околните. Да носим ли в този случай маска?
– В градския транспорт кърпата или шалът вършат хубава работа, тъй като у нас няма традиции да се поставят маски на лицето като в Югоизточна Азия и в Япония. А там по този начин дори се движат по улиците.
– Преди години бе публикувано изследване, според което 10% от българите се самолекуват. Какво ще кажете на тези, които при първите симптоми на грипа не питат лекаря какво да пият, а приятеля си или колежката?
– Най-добрият съвет може да даде само лекар. Той ще ни каже дали трябва да се ваксинираме и какъв медикамент да приемем, но това трябва да е нашият специалист, на когото имаме доверие. Освен това само докторът може да изпише с рецепта някои от противогрипните лекарства и то още преди началото на зимния сезон, за да започнем да ги вземаме, когато се разболеем. А медикаментите, които действат срещу причинителя на грипа, трябва да започнат да се пият в първите 36-48 часа след заразяването. След това те не са толкова ефективни.
– Кога идва време за антибиотика?
– Обикновено когато вече има усложнения на грипа. Най-тежкото и честото сред тях е бактериалната пневмония, която се наблюдава след 4-5-ия ден от началото на грипните симптоми. Тогава характерът на кашлицата се променя, както и на експекторацията (т.е. когато изхраченият секрет или този от носа станат гнойни) и трябва да се обърнем към лекар, за да ни изпише антибиотик. Необходимо е той да направи и микробиологично изследване и антибиограма, за да се установи кои бактерии са причинили заболяването. Ако това не се извършва масово, лечението с антибиотици няма да е ефикасно.
– В практиката на колко процента от българите лекарите назначават антибиограма – на един, двама или петима на 100 болни?
– Така е (смее се), изследването се подценява. Като микробиолог мога да ви кажа, че при много тежки инфекции в името на собственото си здраве към мен се обръщат колеги лекари или заради техни близки. За съжаление българският лекар не е много склонен да изпраща материали на пациентите си и да се интересува какви бактерии са довели до инфекцията му… Т.е. за себе си и близките си докторът проявява старание, но не и за пациентите си.
– Доколко промяната в характера на кашлицата и в секрета от носа или от храчката са надежден сигнал за развила се бактериална инфекция?
– Ако храчката съдържа гной или кръв, винаги трябва да се направи микробиологично изследване и да се търси медицинска помощ.
– Какъв е вашият съвет, за да поддържат българите имунитета си в такова състояние, че да не са лесна „плячка“ за вирусите?
– Съветвам да консумират в неголеми количества разнообразна храна. Да залагат на класическата българска кухня, която е изключително добра в зимното време – с консумиране на кисело зеле и туршии. Векове наред и досега те са източник на витамин С в студените месеци, докато се появят зеленчуците. Т.е. киселото зеле и туршиите са имуномодулатори. Препоръчителни са също цитрусовите плодове. А ако липсва слънцегреене, може допълнително, но не продължително, да се приема витамин Д.
Проф. Тодор Кантарджиев е роден на 24 декември 1955 г. в София. Завършва медицина в София, има специалност по микробиология, по имунология и по епидемиология на инфекциозните болести. Защитава също магистратура по здравен мениджмънт. Национален консултант по микробиология, председател на Българската асоциация на микробиолозите и директор на Националния център по заразни и паразитни болести. Член е на множество наши и чужди научни дружества, специализирал е в Германия и Великобритания.
Източник: Труд
