Президентът Радев обяви в бившата столица на руската империя осъществяването на исторически бартер с Русия. Ние на нея сме дали азбука, а тя на нас – свобода.
На този рецидивизъм трябва да се отговаря с припомняне на
истината за руската и съветската “свобода”
Изглежда банално, но се налага.
Дори дядо Драган Цанков, преди да се продаде изцяло на Азиатския департамент на империята (документирано надлежно с документи в “Авантюрите на руския царизъм в България”, издадена в Москва през 1935 г.), възкликва преди това, че не ще
ни меда, ни жилото на Русия
Патриархът на българската литература дядо Иван Вазов обратното- първо слави “братушките”, но прозира, че те, “немили, неканени гости” с взор, който “свети зловещо” не носят свобода, а иго на българите. От висотата на своя осъзнат патриотизъм поетът пожелава на руските поданици да си извоюват свободата без да знае, че много скоро те ще се хванат на кървавото хора на братоубийството в името на “свободата” и ще превърнат страната си в по-голяма империя на злото от преди.
В стихотворението си “На руските войни” Вазов пожелава свобода на “клетите” руснаци:
“О, колко ви, братя, жалея!
О, как би желал, братя клети,
свобода и вам, и за нея,
кат нас да живейте и мрете!”
Съчетанието между думите “Русия” и “свобода” навсякъде по света е оксиморон. И в България е така, но само за онези, които не са патологично болни от русофилщина. Заветите на дядовците обаче нямат значение за роболюбивите българи, за които даряването на руска свобода е висша ценност.
Какъвто ти е дарителят на свобода, такъв ставаш.
Извършителите на десанта в Нормандия, годишнината от който в Западния свят честваха на 6 юни, докато нашият главнокомандващ “натовец” се умилкваше на Путин (немил и непоканен гост на тържествата във Франция) в родния му град, дариха свободата на народите от Западна Европа. Тя се превърна в резултат на това в проспериращ магнит за днешните българи. Докато съветска Русия “дари” българите със “свобода” по свой образец и резултатът днес е: България е
световен лидер по бързо стопяване на една нация
За това “дарение” ли говори Румен Радев, който старателно избягва да слага в сметката съветската окупация на България и бие чело със своите ласкателства в ленинградския гранит пред потомъка на “освободителите” Путин?!
Утехата за Путин да си има ласкател като Радев е малка на фона на западната изолация на Русия, но българският президент, единствен “натовец” на гости на Путин по време на тържествата в Нормандия, се постара да си изиграе отредената му роля със своя алтернативен “десант” в Санкт – Петербург.
Източник: Иво Инджев, ivo.bg
