ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
В-к „Септември” бр. 110, 1980 година
С ЛЮБОВТА НА МАЙКА
[ad id=“225664″]
Когато през четиридесет и втора година бащата загива в Сталинградската битка, трите деца остават на грижите на майката. В ония трудни години тя посвещава живота си на тях… Братята вече много години са защитници на границите на Съветския съюз, а за Людмила оръжие става словото – дълбоката и неизчерпаема съкровищници на руското литературно изкуство.
„Запалена” от своята преподавателка, тя записва руска филология. Когато през 1962 година завършва университета в град Налчик, тя едва ли е предполагала, че животът й ще се свърже с България. А ето вече петнадесет години разнася мелодичната руска реч сред стотици горещи, питащи, добри очи…
[ad id=“263680″]
Обичта на хората тя изпитва още когато със съпруга си пристигат в родното ми Милево. Цялото село излиза да ги посрещне и не може да се нарадва и нагледа на нея – представителката на братската съветска страна.
И така, както са я учили, с много жар и всеотдайност тя започва работа като преподавателка. Топло и внимателно я посреща учителският колектив на Ветеринарния техникум в Стара Загора. Всички се стремят да й помогнат да усвои българския език, с общи усилия преодоляват трудностите. А с подадена ръка по-лесно се върви напред. Обиква тези хора и когато през 1965 година започва работа в гимназията с преподаване на руски език „Максим Горки”, с мъка се разделя със старите приятели. Но на новото място предстоят нови задачи. Училището съществува отскоро: тепърва ще утвърждава име, ще създава стои традиции, ще воюва за място сред другите училища в града. Не остава време за дома, за децата. Людмила Димова работи с всички сили, включва се в извънкласните инициативи и дава своя принос за укрепването на училището. Така, както на времето е играла в ученически театрален състав в родината си, сега събудила любопитството на учениците, тя организира с тях и представя пиесите „Борис Годунов”, „Майка”, „Ревизор”. По-късно организира куклена трупа. С куклите, изпратени от Москва, учениците изнасят представления във всички училища.
[ad id=“236993″]
Всяка година идват нови деца. Всяка година носи по нещо и взема по нещо. Но както твърди Людмила, литераторът вечно крачи с младостта. Защото открива пред хората истината, красотата на живота, защото колкото и да сребреят косите, докосванията до литературното богатство те подмладяват, още повече, когато край тебе са само млади хора!
[ad id=“236999″]
И сега тя не би се поколебала – отново ще избере тази професия. Защото я обича, на нея е посветила живота си. Тайнството на езика и стотиците устремени към нея очи й дават сили. И когато води резултатите на своя труд, с гордост може да каже, че не напразно е работила.
Миналата година изпрати единадесетокласници. Пет години заедно. Неразделни. И 12 от тях станаха студенти по руска филология. Може би любовта към руския език, обаянието на учителката им ги е накарало да изберат този път. Кой знае?
…Звънецът отново бие. Часът започва. Продължава урокът за неразкритите тайни на руското изкуство…
Светозар КИРОВ
