СДС – българският модел на демокрацията – проф. Елка Константинова пред в. „Септември“

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 44, 1990 г.
Предизборен афиш
Проф. д-р Елка КОНСТАНТИНОВА, председателка на Радикалдемократическата партия, кандидат за народен представител във Великото Народно събрание в 158-и старозагорски едномандатен избирателен район.
„СДС – БЪЛГАРСКИЯТ МОДЕЛ НА ДЕМОКРАЦИЯТА”
-Проф. Константинова, кои са според Вас спорните точки на предизборната платформа на СДС?
-Най-главното в нашето предизборно послание към избирателните и разкрепостяването на личността, освобождаването й от всички ограничения и вериги на тоталитаризма – разкрепостяване политическо, икономическо и духовно. Във всички реформи, които предлагаме, преобладава радикализмът, непримиримостта към половинчатите мерки. Стремежът на демократичната опозиция е да скъса окончателно с тоталитаризма, агресията, насилието.
-Има ли пунктове в предизборната програма, които Вие като лидер на РД не споделяте, но заставате зад тях в името на единството?
-Съюзът на демократичните сили е уникален, типично български модел на единна коалиция от много политически сили, която се бори за демократизиране на обществото. СДС ще остане единна коалиция от партии и организации (засега 16), защото ние разбрахме, че нашата сила е в единството. Единството, в което всеки запазва своята автономност и равноправие. Като радикалдемократи ние няма да приемем която и да е партия или политическа сила сама да управлява България, да изпълва цялото социално пространство, да господствува над целия народ. Горчивите уроци на миналото ни убеждават, че всяка политическа сила, която изповядва подобни амбиции за изключителност, за пълно господство, неминуемо е обречена да заболее от до болка познатите на бацила на тоталитаризма.
-Няма ли опасност и СДС да заболее от подобна „болест”?
-Аз вече казах в СДС като уникална коалиция членуват най-различни партии и организации, които дискутират, водят диалог помежду си, живеят свой самостоятелен политически живот. Именно в това са гаранциите срещу „синия” тоталитаризъм, с който БСП неоснователно плаши хората. В СДС ние виждаме модела на бъдещото правителство, на бъдещото управление на България, в което всяка политическа партия ще намери своето място в живота на страната. Земеделците ще се занимават с проблемите на земята и българското село, социалдемократите – със социалните проблеми и отношения; радикалдемократите – с проблемите на отделната личност, с нейното пълно освобождаване и с нейната всестранна култура; „зелените” – с проблемите на екологията, и т.н.
-Кой е най-силният коз на СДС в предизборната борба?
-Съюзът на демократичните сили идва с новите идеи на цивилизована Европа, идва със своята неопетнена младост, със своята съхранена нравственост. Всички ние имаме предимството, че през тези 45 години не сме участвували в управлението на страната и не носим пряка историческа вина за дълбоката стопанска, социална и морална разруха. В този смисъл БСП, макар че в нея има много честни, кадърни хора, е изчерпана като система на управление и не може да проведе, да осъществи новите идеи на ХХІ век.
-Ако СДС спечели изборите, като културен деец какво бихте предложили да се промени най-напред в духовната област?
-Аз не се съмнявам в изборната победа на СДС, въпросът е това да бъде една категорична, убедителна победа. Това ще зависи от всички нас в обединената демократична опозиция. Най-важното е новите идеи и реформи, които предлагаме, да стигнат до всеки човек. Но на въпроса: първото, с което ще се заемем в духовната сфера, е изграждането на съвсем нови държавни структури, които гарантират напълно свободна, автентична национална култура. Всичко което задушава, осакатява културното ни развитие, трябва да се премахне. Голямото изкуство, истинската народна култура се създават само от свободни, разкрепостени хора, от личности с висок професионализъм и компетентност.
-Как посрещнахте издигането на Вашата кандидатура за народен представител в 158-и старозагорски едномандатен избирателен район?
-За мен е голяма чест, че хората от един град като Стара Загора с такива непреходни културни традиции ми гласуваха това доверие. Аз съм родена в София, но родния град на моята майка – Стара Загора, чувствувам като свой роден град. Така се случи, че цялото ми детство, цялата ми младост минаха заедно с чудесния старозагорски лирик Николай Лилиев, брат на моята баба (живеехме в една къща). Вуйчо ми Николай непрекъснато говореше за Стара Загора с дълбока обич и копнееше да се върне в родния си град. Баща ми, Георги Константинов, беше личен приятел и почитател на изтъкнатите старозагорски творци Иван Хаджихристов, Иван Мирчев, Димитър Караджов и др. и често пишеше с любов за тяхното творчество. Цялата тази висококултурна старозагорска атмосфера, тази духовна близост с града на поетите и липите не ме напускала нито за миг…
Не познавам много добре района, в който е издигната моята кандидатура, но с радост разбрах, че в него има много културни институти – като окръжната библиотека „Захарий Княжески”, кукления театър, различни училища. Бих искала заедно с всички дейци на културата да помислим как да възкресим ценните традиции на старозагорската култура, как да я освободим от опеката на всичко, което й пречи, как да я направим напълно свободна, демократична, извисена.
876
-Да променим не само цялата икономика и същността на социалната система, но и самите себе си. Да събудим чувството за дълг към околните, да възкресим православните традиции на българската национална култура и на българската нравственост.
Разговора осъществи
Матей БОНЕВ