ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 25, 1990 г.
„СЕМЕЙСТВО -ОБЩЕСТВО”
От какво зависи атмосферата в един дом, взаимоотношенията между членовете в семейството? От много неща, но не на последно място ще се съгласите, че и от отношенията между снаха и свекърва се определят безоблачните дни. Младата ни колежка Стоянка Цачева днес разказва за своята свекърва, за нейния опит да създава уют и разбирателство между тях. Очакваме, че темата е близка и на други читатели. Очакваме да ни пишете, да споделите ваши размисли, да ни разкажете за умението си да живеете задно, въпреки различието в години и вкусовете.
УРОЦИТЕ НА МАЙКА ВЕНЕТА
Запознах се с моята свекърва много преди сватбата. Първо я видях на снимка – в студентския албум на бъдещия си съпруг и се опитах да отгатна характера по чертите на лицето. Любопитството ми беше премесено с малко страх, може би като на повечето 18-годишни момичета. Първата среща беше кратка, външно непринудена, опознавателна и за двете страни. Щяхме да делим обичта на един мъж – за нея единствения син, за мен – любим. От този юлски ден изминаха близо 9 години. Но първото усещане за доброта и уравновесеност на характера се оказа вярно. Обективни обстоятелства наложиха разделеното ни съжителство.и мисля, че това ни помогна като младо и независимо семейство да се научим сами да се преборваме с несгодите на делника. Тя не драматизира раздулата със сина си, отишъл да живее на 20 км от родния дом, интересуваше се от нашите радости и проблеми, но без да се намесва, без да налага мнението си, само със съвет и препоръка.
Не идеализирам взаимоотношенията със свекърва си. В нашите не много чести срещи се появиха няколко напрегнати ситуации, но верният тон беше намерен. Сега, когато появилото се дете събра двете поколения под една стряха, се оказа, че се разбираме отлично благодарение на моята свекърва – Венета Цачева. Мъдростта на годините, житейският опит и толерантността създават една чудесна атмосфера в нашия дом, където расте синът ми. Даже се улавям как нейната всеотдайност и отзивчивост ни разглезва. Как постепенно прехвърляме повечето домакински задължения на нея, заедно с грижата за детето. И не срещаме нито упрек, нито обида. Може би именно затова нерядко сами откриваме грешките си. Дори по отношение на възпитанието на детето. Не се срамувам да призная, че много повече търпение и внимание успява да му отдели, в сравнение с мен.
Аз обикнах свекърва си не веднага, а постепенно. И с всеки изминат ден я преоткривам. Все повече време търся за общуване, за разговори, за черпене от нейните знания и умения. Драго ми е, че тя прие и приятелките ми, че намери общ език и с тях, че те й се доверяват. Благодарна съм й, че ми създава условия за творческа работа, че винаги мога да разчитам на подкрепата й. Ние не си разменяме скъпи подаръци, не се питаме за взаимните си чувства, не проявяваме излишна нежност. Но и не се караме, умело заобикаляйки конфликтните точки. Защото тя е добър водач, усвоил „правилата” на играта в строгите закони и морал на отминалото време. Не съм от най-пестеливите, но през последните месеци видях на практика икономично водене на домакинството, открих неподозирани източници, откъдето нерядко са изтичали ненужни средства. И се улавям как постепенно тя ни превъзпитава без думи. Макар и да се знае, че трудно може да се превъзпита зрял човек. Сега, когато пиша за нея и търся точните слова, се старая да избягвам суперлативите, хвалебствията. Иска ми се да съм разказала истински и скромно за една честна и доблестна жена. И това де бъде символичният ми подарък за добрината, грижите и всеотдайността на майката Венета Цачева.
Стоянка ЦАЧЕВА
Семейство-общество – уроците на една свекърва
