ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: ДАНО С ПРИРОДНИЯ ГАЗ ДА НЕ СТАНЕ КАТО С ТОКА
Според Драгомир Стойнев сериозен разговор за диверсификация няма – стигаме само до официални церемонии, резултатите от които остават в медиите
Добрата новина от днес е, че Шел ще проучва газовото находище в Силистар.
Никой не спори, че дивесификацията на газовите пътища и източници за България е важна. Ако имаме собствени находища – още по-добре. Готов съм обаче доста да споря как и кога дивесификацията ще се случи реално.
Компанията Шел ще търси и проучва между 4 и 5 години в находището „Силистар”. Ако открие достатъчни количества газ ще са необходими още 10 години, за да се стигне до реалното й използване от българската икономика и домакинства. Другият световен гигант – Тотал ще направи първия си сондаж в находището „Хан Аспарух” тази година. Т.е., ако големите ни очаквания се сбъднат, чак след далечната 2030 г. реално може да имаме собствен източник на газ. Дано резултатите от „Силистар” и „Хан Аспарух” не са като тези от находището „Койнаре” край Девенци. За него през 2012 г. със същия ентусиазъм ни обещаха, че има запаси от над 5 милиарда куб. метра и природният газ от там ще се използва още във втората половина на 2013 г.
Казвам това не, за да подценявам усилия и действия, а защото в газовата ни политика трябва да сме много точни и да не я използваме за пиар.
Газовият хъб „Балкан” до момента е само проект за медийна употреба и периодично се „запълва” през медиите от най-различни източници на природен газ. Родна газ – както видяхме за такава в най-добрия случай може да говорим след 15-17 години. Азерска газ – заради войната в Сирия и напрежението в Турция, проектите TAP и TANAP ще се забавят доста, някои експерти дори смятат, че те ще отпаднат. Втечнена газ – от терминал в Егейско море, който още не е започнал да се изгражда. Руска газ – да, но правителствата след това на Пламен Орешарски, реално замразиха всякакви действия по проекта Южен поток.
Истината е че, в последните години само две правителства – тези на БСП, направиха реални стъпки за диверсификация на газовата политика. Проектът Южен поток щеше да диверсифицира маршрута и да избегнем зависимостта от украинското трасе. Споразумението, подписано по време на правителството на Орешарски за доставка на 1 милиард кубически метра азерска газ от газопровода ТAP, които не минава през България, пък щеше да осигури дивесификация на източниците.
Истинската тема, по която трябва да говорят управляващите и да поканят останалите политически сили на разговор, е какво реално да се прави в новата геополитическа ситуация, за да гарантираме интереса на държавата си. Отговорите не са безкрайно много – руският газ, която да дойде директно в България е основна опция. При положение, че си имал доставени и тръбите, и корабите, готови да строят, че си в пълна техническа готовност да започнеш проекта, е неразбираемо защо се отказваш да го защитаваш пред външни и вътрешни фактори.
За съжаление сериозен разговор за диверсификация няма. Стигаме само до официални церемонии и подписвания, резултатите от които остават в медиите. Както бе и с прословутата церемония в Министерски съвет по предоговаряне на условията по договорите с двете американски централи. Нито новите условия още са влезли в сила, а пък ако влязат в сила, цената на електроенергията няма да се промени за крайния потребител. Дано и с газа, да не стане като с тока.
