Андренита Димитрова преподава в основното училище в казанлъшкото село Манолово. Там над 90% от децата са роми. „Повечето от тях много слабо знаят, а някои изобщо не знаят български“, разказва тя. Това е голямо предизвикателство, но вече има начин и децата да я разбират по-добре, и тя тях.
От неотдавна ромският език (романи) е в популярната програма за превод Google Translate (Гугъл преводач). Новината предизвика радост и любопитство в България, където по официални данни живеят около 250 хил. роми. Мнозина започнаха да проверяват правилно и точно ли работи машинният преводач.
„По мои наблюдения интересът сред неромската общност е по-голям“, казва пред Свободна Европа Огнян Исаев. Той е директор на програмата „Образователни възможности и постижения“ на фондация „Тръст за социална алтернатива“.
„Ромите основно проверяват дали думите са изписани правилно, дали правилно превежда преводачът – смислово и като словоред.“
По думите му услугата би била от голяма полза за роми, които емигрират – да научават местния език по-лесно, както и за роми в България, които се затрудняват с българския. Исаев се надява българските преподаватели също да го използват – за да привлекат любопитството и интереса на ромските деца с това, че знаят думи и изрази на техния език.
Около 70 хил. са ромите до 14-годишна възраст в страната, според последното преброяване от 2021 г. Не всички от тях посещават задължителното на този етап училище, но по данни на МОН около 20% от постъпващите в 1 клас деца не знаят български. През учебната 2023/24 г. първокласниците бяха около 57 хил.
Как преводачът на Гугъл може да помогне ромски деца да не отпадат от училище, а на учителите – да се разбират с учениците си? И защо новата функционалност на машинния преводач е shukar nevimata* – Свободна Европа потърси отговорите.
Какво направи Гугъл
Преди около месец софтуерният гигант Гугъл добави нови 110 езика – основни или второстепенни – в програмата си за превод. Тази актуализация, която използва усъвършенствани модели с изкуствен интелект, е най-голямото разширяване на езиковата поддръжка в историята на Гугъл. Тя открива нови възможности за комуникация за над 614 млн. души по света.
При добавянето на нови езици в машинния преводач се вземат предвид много фактори, включително диалекти, различни правописни стандарти и регионални различия.
Много езици нямат единна стандартна, унифицирана форма, което означава, че няма „правилен“ техен вариант. По тази причина Гугъл дава приоритет на най-често използваните варианти на всеки език.
Ромският в Гугъл е най-близък до южния влашки ромски език
„Например ромският език има много диалекти в цяла Европа. Нашите модели създават текст, който е най-близък до южния влашки ромски език – често използвана разновидност онлайн. Но в него се смесват и елементи от други, като северния влашки и балканския ромски език“, се казва в прессъобщението на Гугъл.
Романи използва латински букви и допълнителни диакритични знаци. Все още не е включено аудио към преводача, което затруднява потребители, които не владеят езика, а преводът на някои думи не е добър, казват ромскоезичните. Но като изключим това, програмата работи доста точно и вече се ползва от мнозина в България.
„Използван е балкански диалект, който обхваща и България, думите се разбират. Има разлика, например в Румъния една дума е по един начин, в България или Северна Македония – по друг, но пак се разбира“, казва Исаев.
Ромите в Европа
„Приветстваме тази актуализация и я чакахме отдавна“, обяви Европейската мрежа на ромските граждански организации.
Ромите са най-голямото етническо малцинство в Европа. Те обитават континента от около 7 столетия. Днес тук живеят повече от 12 млн. роми, 9 млн. от които – в страни от ЕС. Най-много са в Румъния, България и Унгария.
Езикът романи е индоевропейски език, произлязъл от санскрит. „Смята се, че е по-близък до северноиндийските диалекти, какъвто е и хинди“, каза пред Свободна Европа доц. д-р Георги Жечев. Той е ръководител на катедра „Романистика“ към Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
„Общият език формира обща идентичност. Следователно насърчаването на техния език е от фундаментално значение за социалното признаване и културната идентичност на ромите“, препоръчва Европейският икономически и социален комитет.
Още през 1990 г. е приета Варшавската декларация за преподаване на международно признатия стандарт на ромския език по поръчка на Международния ромски съюз. Този стандарт включва единна правописна система на основата на латиницата.
В момента на много тематични събития и конференции – срещи на ЕС, на Съвета на Европа и др., се превежда и писмено, и говоримо на ромски език.
Ромите в България
Според последните данни за етническия състав на населението от 2021 г. като роми се самоопределят 266 720, или 4,4% от отговорилите, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). 26,6% от тях са на възраст до 14 години. Ромският език е майчин за 227 974 души, или за 3,9% от отговорилите на въпроса.
В същото време 0,3% (15 746 души) са посочили, че не могат да се самоопределят, а 1% (63 767) не са пожелали да отговорят.
Данните показват, че ромското население намалява с 0,5% от предишното преброяване на населението през 2011 г. Тогава като роми са се самоопределили близо 4,9% или 325 343 души.
Смята се обаче, че броят на ромите реално е много по-голям. Причина за намаляването им в официалните данни е предимно емиграцията, но и премълчаването на етноса, смятат специалисти. Много роми пък се самоопределят като турци.
20% от първокласниците не знаят български
Около 55-60 хил. са постъпващите в първи клас деца през последните няколко учебни години. Около 20% от тях не знаят български език. Те срещат трудности в обучението, което води до социалното им изключване от училищната общност, а в повечето случаи – и до отпадане от училище.
По данни на „Тръст за социална алтернатива“ около 15% от учениците от 1 до 12 клас са роми (около 700 хил. са общо учениците).
Разбира се, в клас те трябва да учат на официалния за държавата език, който е български. Но как да стане това, при положение че им е забранено да говорят майчиния си език в училище, пита професорът по интеркултурно образование Христо Кючуков. Той беше един от лекторите на конференция за предизвикателствата и възможностите пред ромските ученици, организирана от Регионалния център за приобщаващото образование в София през април.
Наредби и закони за подкрепа на многоезични деца има, но те са написани на висок академичен език и това затруднява учителите. Затова предимно неправителствени организации създават адекватни помагала в подкрепа на деца с различен от българския майчин език и техните учители.
Една от тях е фондацията „Заедно в час“, която от години се опитва да привлича нови хора към учителската професия и да подобрява образователната среда. Тя е адаптирала различни ресурси от чуждоезиковото обучение, за да създаде структуриран метод на преподаване на двуезични деца в България.
В едно ромско училище
Над 90% от децата в училище „Георги Бенковски“ в казанлъшкото село Манолово са роми. „Повечето от тях много слабо знаят, а някои изобщо не знаят български“, казва учителката от програмата на „Заедно в час“ Андренита Димитрова. Тя преподава предмета „Човекът и природата“ и английски език на всички паралелки в основното училище.
„Ако идват редовно на училище, много лесно научават български. Особено лесно е за първокласниците, които идват и на занималня“, казва учителката.
„Ако обаче не идват, им става много по-трудно. Защото изтървеш ли първи клас, вдигнат ли се нагоре очакванията от учителите, е трудно“, добавя тя. За такива ученици започват самостоятелните форми на обучение със занимания след редовните часове.
Самата тя, когато преподава английски, ги кара да си превеждат думите и на български. А сега смята да използва активно възможността за превод и от ромски на български.
За мен ще е полезно, ако не можем за някоя дума да се разберем с децата, да я погледна на ромски
„За мен ще е полезно, ако не можем за някоя дума да се разберем с децата, да я погледна на ромски – за да може и аз да ги разбера, и те да ме разберат.“
А ромски в училище?
От 2017 г. Министерството на науката и образованието (МОН) утвърди учебни програми за изучаване на майчиния език в училище. Става дума за програми по ромски, турски, арменски и иврит в избираемите и/или във факултативните учебни часове от 1 до 7 клас. Т.е. паралелка се сформира само при заявен от децата интерес.
В нито едно училище в страната обаче няма ученици, които да са избрали като майчин език ромския и съответно нито някога са провеждани, нито се провеждат такива занятия, съобщава МОН.
За училищата би било трудно и да намерят преподаватели по ромски. Специалността „Начална училищна педагогика с ромски език“ съществува от 2004 до 2009 г. във Великотърновския университет, когато е закрита от Националната агенция за оценяване и акредитация. Такава специалност в момента няма в нито едно от висшите училища.
„Тези хора в момента са чужбина – работят като медиатори или като учители в училища с ромски деца. Ползва ги германската [образователна] система, френската система, но не и българската“, казва Исаев.
Езикът романи обаче се изучава в парижкия Институт по източни езици и култури, Факултета по чужди езици на Букурещкия университет, в Карловия университет в Прага, в университета Eötvös в Будапеща. Научноизследователска дейност по романи се извършва и в университета в Манчестър.
* Shukar nevimata – от ромски „страхотна новина“
