На днешния ден православната църква отбелязва Сирни заговезни. В народния календар празникът е известен като Прошка или Поклади. Семейството се събира на вечеря, на която всеки иска прошка от другия за грешките или обидите през годината. После всички взаимно се помиряват и се прегръщат. Младите целуват ръка на възрастните си родители, на дядо и баба.
Празникът се чества седем седмици преди Великден и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. Това е времето на кукерите.
През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве. В неделя, също така, се палят огньове и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни.
По традиция всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
Практикува се и обред, наречен „оратници“, при който се палят факли от слама, а всеки стопанин завърта по една горяща главня около главата си, за да прогони бълхите от къщата. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни.
За трапезата на Заговезни задължително присъстват млечни и яйчени продукти. Приготвя се баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Това е и последният разрешен ден за консумация на животински продукти преди Пасха.
Прието е да се извършва и обичаят „хамкане“: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На Сирни Заговезни по-младите пък обикалят роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости!“, „Простено!“ пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка.
