Скалният масив Невястата (Турлука) е част от уникалния естествен ландшафт в долината на река Черна, разположена западно от град Смолян. Съществуват редица легенди за произхода на името на скалата. Една от тях разказва, че смолянска девойка, изгора на един от четниците на Караджа войвода, била поискана за жена от местния турски владетел. Тя се съгласила, но поискала преди сватбата да погледне за последен път родното си място. Отскубнала се и се хвърлила от скалата. От тогава нарекли скалата Невястата.
[ad id=“225664″]
Друга легенда, свързана с тежкото османско робство, разказва, че по време на силовото помохамеданчване на село Райково османците нападнали жителите му, но група смели българи отвърнали на турците и ги избили. Потеря тръгнала да търси непокорните българи и когато стигнала до тази скала, се чул плач на дете. Майка с пеленаче стояла под скалата. Понеже не предала накъде са тръгнали търсените, турците я посекли заедно с детето и обагрили скалата с кръвта им.
Според друг вариант на легендата, това станало когато османците нахлули по тези места. Те посекли майката и детето, защото тя не издала тайния вход за крепостта Аетос, при превземането на която турците дали много жертви.
Скалата, считана от местните хора за символ на града, приютява древно тракийско светилище. Откритието е оповестено от археолога Никола Дамянов през 2008 г. Според учения цялата скала може да се счита за едно голямо светилище, тъй като навсякъде по нея са открити култови ями с различна форма и големина, някои от които са свързани с каналчета. Дамянов смята, че откритата на най-високата точка на скалата яма се е използвала за палене на огън или изсипване на течност и там е ставало гадаенето.
Откритието се датира към късния енеолит. Други открития, керамични фрагменти от къснобронзовата епоха, са намерени в подножието на скалата. Археологът смята, че светилището е било използвано през XV-XVI век преди Христа. Според него обаче са необходими допълнителни проучвания в района на скалата.
