Толкова години да живея в Стара Загора и да се подсмихвам на нашенския диалект, да питам на пазара за цената на доматиТО, да се чудя защо селата в региона носят в имената си същото това многозначително „ТО“ и да откривам все нови и нови потвърждения, че „ТО“ си е залегнало твърдо и трайно в старозагорския разговорен език.
Сайт ЗАРАТА писа преди време за Арнаутито и Маджерито.
Няма конкретни данни за този прословут член в среден род, но пък попаднах на още едно село, което се намира само на 11 км от областния град и крие в историята си още няколко „ТО“ в имената си през десетилетията. Става въпрос за село Загоре. В настоящото му наименование няма нищо странно, макар че почти всеки старозагорец го споменава като ЗагореТО. Но ако се разровим малко по-назад в предходните два века откриваме, че и там има за какво да се усмихнем.
Днешното село Загоре е създадено през 1950 чрез сливането на две села. Присъединява се Голямо Кадиево, намиращо се в днешната източна част на с. Загоре, към с. Оборито – в днешната западна част на с. Загоре. Обединението е станало възможно в резултат на референдум, проведен през 1948г.
За първи път двете села-предшественици на с. Загоре официално са отразени като населени места в България към 3 март 1878, когато западното село се е наричало Ахърито. Към 21 декември 1906 село Ахърито е преименувано на село Оборито със Закон от 1906 г. Или най-общо казано, АхъриТО и ОбориТО са си били кръстени така, както подобава на старозагорския диалект.
А ето защо махалите в онези времена са се казвали точно така:
В средата на XIXв. населението на територията на сегашното село Загоре е било изключително турско, земята е принадлежала на кадията (съдия, от турски) на Ески Заара (Стара Загора). Село Голямо Кадиево вероятно води началото си от поселението на ратаите, обслужвали чифлика на кадията. Името и произхода на село Оборито (Ахърито) идва от първоначално намиралите се там големи ахъри (обори, тур.), обслужвали местен керван-сарай (хан, странноприемница, тур.), в който отсядали пътуващите между Северна и Южна България. Постепенно българите аргати в чифлика и керван-сарая се увеличили.
Първоначално къщите във всяка от двете махали са били около 6, 7 със стени от плат, измазани с глина, с покриви от слама. До началото на Освободителната война двете махали вече достигат 30-40 къщи. При пожар керван-сараят е изгорял. Впоследствие, през 1877, цялото село е изгорено до основи при настъплението на Сюлейман паша към Стара Загора, като оцеляват само един хамбар и една къща. Възстановено е от оцелелите жители и нови заселници, като стари къщи от края на 19 век няма запазени.
