Следизборна (?!) платформа

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 30, 1990 г.
СЛЕДИЗБОРНА (?!) ПЛАТФОРМА
На 5 април тази година във в. „Дума” беше публикувана предизборна платформа на Българската социалистическа партия. Много са позициите в нея, които правят впечатление, но сега искам да се спра само на две твърде съществени, според мен, особености.
Първо – платформата е реална, земна, „заземена”, предпазваща ако не от „токови”, то от „шокови” удари.
Второ, свързано пряко с първото – отправна точка с изискването за социална справедливост, социална защитеност на хората.
Ето защо платформата не е вълшебно летящо килимче, не е магическа покривка, нито пък комунистическо вълшебно гърне, дето бълва каша за всеобщо благоденствие. Тя няма нищо общо с приказките, с полетите на сън и сънищата наяве. Трезва и конкретна, тя предлага социална справедливост без уравняване, без това „прокрустово ложе”, което подрязва главите на мнозина от кадърните и разтяга до някоя йерархична облага доста хора, късички откъм дарбица.
С тази си конкретност и прагматичност предизборната платформа на БСП не е „хубавичък” документ за харесване, за самоцелно и на всяка цена печелене на избори, а стойностна политическа програма за излизане от кризата. Затова и нарекох условно и… следизборна платформа.
„Да, има вината?” Няма да заобикалям и темата за вината. Смяната на името, обновлението и пречистването на нашата партия е в резултат на вътрешно движение и обективни, закономерни процеси, а не на външна разпоредба на някаква политическа ХЕИ под заглавие „БКП е мафия”. В този смисъл БСП не е някаква идеална, стерилно чиста (де ги?) организация от лъчезарни ангели – десетоноемврийски бройлер. Пък и крясъците за стерилна чистота често пъти избиват към политически стерилитет.
БСП носи кръста на своята вина. Само за слепеца не е видно нейното покаяние. Всеки неин истински член и привърженик преживява дълбока лична драма. Но аз не разбирам покаянието като посипване на главата с пепел и прилягане на бунището – ниско, ниско – никой да не те вижда. Смятам, че няма де се превърнем в партия на отшелници. За това „смятане” има достатъчно солидни исторически и актуални причини.
Друг е въпросът, че всички социални чревоугодници – търтеи и ловешки вампири, изкопали си окопчета в БКП досега, трябва час по-скоро, но законно и законово да бъдат съдени. Казано по махленски, никой не може да отмени в историческия процес простичкия принцип „пито-платено”. Само че плащането не може да става по правилата на кварталната кръчма, както им се иска на някои.
Присъствието на такива хора в Българската социалистическа партия е спънка (не закована бариера!) за нейното бързо обновяване, но в края на двадесети век едва ли ще допуснем сталинска чистка. Едва ли ще приемем и отредената ни от някои кръгове на опозицията роля на вечни отпускари от обществено-политическия живот. Не мисля, че ще се превърнем в партия от прилепи, които търсят закътана дупка да се скрият от хорските очи, че даже и от себе си.
В това убеждава и цялостната атмосфера на нашия митинг на 29 март под наслов „България – демократична и обновена”, изведнъж смаленият от човешкото мнозинство площад в центъра на Стара Загора. Според в. „Демокрация” (2 април 1990 г.) тези хора „бяха докарани с автобуси и по силата на партийната дисциплина”. Добре че не е написано „в конски вагони”. Ако някой е пристигнал на митинга с автобус, то си е негова работа. Може да е прескочил чрез „телепортация” и пловдивският Кики. Трябва ли да му дирим сметка за транспорта? Дори и Александър Лилов, въпреки отговорните му ангажименти около националната кръгла маса в този ден!
В миналото предаване „Всяка неделя” председателят на БСДП Петър Дертлиев подчерта, че открива много неща в публикуваната платформа на БСП, които са общи с позициите на БСДП. Според мен, наличието на такива допирни точки не е база за конфронтация, а за принципен, съдържателен политически диалог, много по-естествен отколкото диалога на БСДП с Българската социалдемократическа партия (немарксисти), да речем. За съжаление, сега политическата обстановка в България така двуполюсна, че преди изборите трудно биха могли да се осъществят в необходимата степен подобни естествени взаимовръзки. Какво да се прави – и това е политическа реалност, макар че страната не печели особено от нея.
Впрочем, уместно е да се попита докога значителни кръгове от опозицията ще се опитват да трупат политически капитал по пътя на… първоначалното натрупване на капитали – еднопланово, всеобщо, пълно отричане. От нито един опозиционен лидер не съм чул опит за сериозен анализ, критика за положението в България пред 9 септември. Историята на страната се започва от тази дата и се представя едва ли не като космическа „черна дупка”, която унищожава всичко.
Действително икономическото положение на България е тежко. Но тя наистина „никога в своята история не е имала такъв икономически потенциал, толкова много образовани хора, толкова много специалисти във всички сфери на живота”, такава социална политика. Всичко това не мъртва котва, която ни спира, а реална база, която може и трябва да се използва. Командно-административната система задържаше развитието, защото ориентираше целия живот върху готови, застинали, неизменни отговори. Нима сега ще останем при другата крайност: безкрайно повтарящите се непомръдващи в своя отрицателски патос въпроси. Тази питанка ли ще бъде единственият пътен знак по трасето към Европа? Тя ли ще трасира подкрепения от всички мирен преход към демокрация?
И накрая – още една питанка – а БСП?
БСП свали личната диктатура. БСП започна процеса на коренно демократично обновление. Нейният реформаторски курс не е пакет от лозунги, а конкретна програма за радикални реформи. С всяко свое действие тя предлага стабилност на българина в тежкия преход към пазарна икономика, към общоевропейския дом. БСП предложи и предлага коалиционно правителство, правителство на националното съгласие. За да има реална и добра промяна за всички, за да има права и сигурност за всеки.
Петър ДРАГИЕВ
секретар на Общинския съвет на БСП