През изминалите дни предизвиках с една своя лекомислена постъпка голямо притеснение и болка на скъп за мен човек. С него бяхме достигнали едно високо ниво на доверие, нещо което е много трудно в днешните забързани и цинични времена.
[ad id=“225664″]
И едно мое моментно действие, обаче, едно лекомислено решение, което от една страна може да изглежда като неуместна шега, почти унищожи доверието на този човек към мен. И той имаше пълното право затова в конкретния случай. И така, замислих се, че би било добре да напиша две думи за силата на доверието между хората, особено в една връзка на голямо приятелство. Ако се поогледаме около себе си и анализираме човешките взаимоотношения, ще открием, че живеем в една безпределна самота и в един безкраен аутизъм. Повечето от нас сме затворени в себе си и не можем да съзрем човешкото съществувание на повече от 10 сантиметра пред очите си. Правим се, че слушаме, правим се, че гледаме, че участваме, но в действителност се страхуваме да направим още една стъпка в повече и се затваряме отново вътре в себе си, отказвайки да подадем ръка за помощ на човека, с когото ни свързва приятелство или някаква друга, по-силна връзка.
[ad id=“263680″]
Действителното докосване на душата, обаче, означава истинско участие във всяка проява на нашия живот и съвместно съществувание редом до човека, с който ни свързва приятелство или друго, по-дълбоко чувство. Това участие, тази връзка на две души в едно е доверието, което стига до онази точка, в която да можеш да се оставиш напълно в ръцете и силите на другия, с който си се свързал в живота. Колко лесно стигаме до такова докосване на душата? Много трудно. И това е, защото не можем да разтворим сърцето и мислите си и да ги оставим да полетят и помечтаят на основата на тази невидима връзка.
Докосването на две души, изграждането на доверието е нещо магическо и дава огромни сили на хората, които успяват да го постигнат с всекидневните си действия. Дава им свобода и крила, за да създадат нови светове и да докоснат надеждата с ръцете си и да се загубят сред магичните многоцветни пътища на съзиданието. Доверието съгражда цели светове от силите на обикновените хора. Колкото и да е трудно да го достигнеш, обаче, колкото и да трябва да се бориш за него, толкова е лесно да го загубиш и да изчезне като пясък в ръцете ти, ако направиш някоя егоистична или недомислена лекомислена постъпка.
Прилича малко на случая с кравата, която с един малък ритник изсипва ведрото с току-що издоеното мляко. Целият труд, обичта, товарът на надеждата и на живота, които си постигнал чрез докосването на душата, се изпаряват във въздуха и изчезват, почти завинаги. Много пъти успяваш да спечелиш отново едно парченце от това докосване на душата, само че са необходими огромни усилия, за да докажеш, че си способен да не повториш същата грешка или същото лекомислие. Нещо подобно ми се случи и на мен от една моя грешка. И поисках да споделя мислите си, за да споделя с всички, които прочетат този текст, болката от загубата на това прекрасно духовно докосване, в резултат на едно безразсъдство, което в повечето случаи може би се дължи само на една моментна слабост, а не на нещо умишлено.
С други думи, доверието е нещо свято, което постигаме с огромна борба и си заслужава да внимаваме как ще го задържим в сърцето и в ума си, претегляйки всяка своя дума и постъпка. Ако загубиш веднъж доверието, ако поникнат кълновете на съмнението в душите на приятелите, тогава почти си загубил пътя към истинската обич, която може да се изгради на тази основа.
Източник: http://www.bgnow.eu/ Х.Мурутис
