
Пиесата „Летище“ по сценарий на хърватската писателка Тена Щивичич, представена от трупата на Младежкия театър „Николай Бинев“ се играе от 2012 г. и обещаваше да ни срещне с няколко съдби на различни хора и ситуации, поставени в екстремна обстановка, в която на едно летище полетите са спрени заради лоши атмосферни условия. Няма да ви запознавам с историите на героите в детайли. Те са взети от реалния живот, в тях няма нищо ново и скандално, по-скоро могат да ни накарат да се замислим над това дали пропиляваме живота си, изгубили ли сме истинската си любов и колко близки са ни близките. Дали трябва да споделяме всичко или е по-добре някои неща да бъдат спестени и има ли надежда за всеки от нас?
Винаги съм била отворена да приемам нов прочит и различен поглед към претворяването на един текст на сцената. Час след започването на спектакъла все още очаквах нещо в играта и в самата постановка да ме заинтригува. Прекрасната акустика на старозагорския оперен театър обаче не беше достатъчна. Всички видимо се напрягаха да чуят и разберат репликите, идващи от сцената. Стояхме притихнали и единствено по-силните и добре артикулиращи гласове можехме да уловим. Освен това не приех до края лудостта, виковете, невротичните „танци“ и непрекъснатото тичане на актьорите напред назад. Определено всичко това ми подейства изнервящо. Никога до снощи не ми се беше случвало да напускам залата на който и да е театър. Винаги има първи път. Преди мен „излетяха“ 20-ина човека, на които вероятно „културата“ също им дойде в повече.
Не упреквам артистите, просто в режисурата и реализацията на Владимир Люцканов имаше нещо сбъркано. Според мен. Ако някой може да даде друг полюс и трактовка и ми разкаже как вижда фабулата на спектакъла, ще ми бъде интересно. Въпреки, че вероятно няма да прогони у мен усещането за не добре прекарана вечер…
Като си помисля, че на една двойка, посетила спектакъла, удоволствието е коствало повече от 30 лева, а очакването за „полет“ не се сбъдна…