Снимка: Bloomberg LP |
След няколко поредни губещи сесии в четвъртък акциите на Wall Street заличиха по-ранните си понижения и поскъпнаха, докато инвеститорите преоценяваха последните планове на Федералния резерв за затягане на паричната политика и борбата с нарастващата инфлация.
Промишленият индекс Dow Jones се повиши със 190 пункта, или 0,5 %, след като по-рано през сесията спадна с 300 пункта. S&P 500 напредна с 0,8%, а Nasdaq Composite се повиши с 0,5%, след като в сряда спадна с повече от 2%.
Редица компоненти, като компаниите за потребителски стоки и здравеопазването, помогнаха за преобръщането на пазара в четвъртък, тъй като инвеститорите продължиха да търсят акции със стабилни печалби и дивиденти. Акциите на Costco поскъпнаха с 4%, а на Pfizer – с 4,5%. Walmart, Merck, UnitedHealth Group и Procter & Gamble също се търгуваха на зелено.
Пазарните капитализации на Constellation Brands и Lamb Weston Holdings се повишиха съотвено с 4 % и 7 %, след като обявиха финансовите си резултати.
Някои от големите технологични компании също поскъпнаха в следобедната търговия. Alphabet, Tesla и Meta изтриха загубите си и се търгуваха на зелена територия, докато Twitter отстъпи от по-ранните си ръстове през седмицата. Производителите на чипове като Nvidia и AMD сложиха край на тридневната серия от понижения.
Акциите на HP Inc поскъпнаха с 16%, след като Berkshire Hathaway на Уорън Бъфет разкри дял в производителя на технологичен хардуер.
Така технологичните акции се възстановиха след неотдавнашния си спад. Известно успокоение внесе в четвъртък фактът, че доходността върху десетгодишните държавни облигации вече не се повишава толкова рязко. Наред с другото, наскоро се появиха опасения, че значителното повишаване на лихвените проценти може да увеличи разходите за финансиране на технологичните акции, които са силно ориентирани към растежа. Освен това повишаването на лихвените проценти намалява текущата стойност на високите печалби, които технологичните компании възнамеряват да генерират в бъдеще.
Друг страничен ефект от по-високите лихвени проценти е, че акциите като цяло стават по-малко привлекателни в сравнение с по-малко рискови активи като облигациите.
„Движенията не са изненадващи“, каза пред CNBC Тимъти Леско, старши съветник по благосъстоянието в Mariner Wealth Advisors. „Имате пазар, който се опитва да разбере какви трябва да бъдат оценките в среда на по-високи лихвени проценти. Всяка икономическа новина, която се появява, променя тези очаквания и пазарът трябва да разбере това“.
S&P 500 отбелязва минимален спад за седмицата, но е само на 6% от историческия си връх, дори и при колебанията на пазарите, докато инвеститорите усвояват новините от Фед.
В сряда Фед публикува протокола от заседанието си през март, от който стана ясно, че централните банкери планират да намалят притежаваните от Фед облигации в размер на трилиони долари, като консенсусът е за сума от около 95 млрд. долара. Същевременно банкерите посочиха, че едно или повече повишения на лихвения процент с 50 базисни пункта може да се окажат оправдани за борбата с нарастващата инфлация.
„Протоколите от последното заседание на FOMC изобразяват по-високо ниво на спешност в сравнение с предишните протоколи, тъй като Фед зацикли върху ангажимента за намаляване на баланса по-бързо, отколкото пазарните участници може би са очаквали“, заяви Чарли Рипли, старши инвестиционен стратег в Allianz Investment Management.
Банкерите „като цяло се съгласиха“, че ще бъде позволено да се изтеглят максимум 60 млрд. долара в съкровищни облигации и 35 млрд. долара в ценни книжа, обезпечени с ипотеки, като това ще стане поетапно в рамките на три месеца и вероятно ще започне през май.
Новините доведоха до спад на индекса на сините чипове Dow с повече от 100 пункта в сряда, докато S&P 500 се понижи с 1%. Високотехнологичният Nasdaq Composite спадна с още 2,2%. А ден по-рано, във вторник, коментарите на управителя на Фед Лаел Брейнард доведоха до понижение на цените на акциите.
В четвъртък инвеститорите продължиха да следят войната между Украйна и Русия, докато Киев иска от НАТО повече оръжия, а ЕС забрани вноса на руски въглища. Междувременно Сенатът на САЩ прие законопроект за забрана на вноса на руски нефт и газ.
Цените на суровия петрол, които остават нестабилни на фона на войната в Украйна, продължиха в четвъртък понижението си от предходната сесия. Американският петрол поевтиня с 0,6% до 95,66 долара за барел, а цената на международния сорт Брент се смъкна с 0,7% до 100,32 долара.
