В сърцето на Родопите се издига продълговато, скалисто плато, обвито в мистерии и легенди, наречено Белинташ. По него и до днес личат следите от разумна човешка дейност, която остава неразгадана и зорко пази своите тайни. Но дали всъщност Белинташ е толкова мистериозен?
[ad id=“225664″]
Скалите на Белинташ са резултат от изригването на вулкан, чийто кратер е застинал в съседния връх Караджов камък. И логичните обяснения свършват дотук.
В превод от древните тюркски езици Белинташ може да се тълкува като „камък на познанието“. Тук стрелките на компаса полудяват под влияние на силната магнитна аномалия в района, а през зимата снегът се топи веднага щом докосне повърхността на вулканичната скала, която сякаш още пази част от топлината горещата лава.
Скалният масив е дълъг почти 800-850 метра и широк между 20 и 40 метра в различните зони. Разположен е в посока изток-запад, Най-високата му част е с наклон около 8 градуса, като по-ниската страна е ориентирана на юг. От изток са запазени части от силно ерозирали каменни стъпала, водещи до върха на Белинташ. Стълбата е била изсечена на два пъти, след като стъпалата на по-външната са били износени. До тях се виждат четири дупки, които вероятно са използвани за парапет или са имали ритуално значение. Изсечените значи от линии и ямки на изравнената най-висока част от платото всъщност са и най-голямата загадка на Белинташ. Плитките кратери с продълговата форма събуждат много въпроси – Дали са природен феномен, дело на човешка ръка или пък нещо друго?
[ad id=“263680″]
Интересни са и двата успоредни улея с дължина около 8 метра, ширина 15 см и дълбочина 15 см, които пресичат площадката в посока североизток-югозапад. Край тях има издълбани различни по форма дупки. Многото ямки представляват свързана с плитки улеи система. Те са като скачени съдове и по време на дъжд водата в тях прелива последователно. Два кладенеца /щерни/ са в центъра на системата. По-големият е с диаметър 2.10 м и дълбочина почти 2.50 м. По-малкият е с диаметър 1.50 м. Двата винаги са пълни с вода, дори и при продължителна суша. Смята се, че това се дължи на енергийните полета в скалата, които променят качествата на течностите и намаляват изпарението.
В подножието на скалата има няколко удобни скални ниши, пригодени за обитаване от незапомнени времена.
[ad id=“236993″]
История:
Една случайна находка от 70-те години на миналия век преоткрива значението на скалния феномен Белинташ като светилище и култов център. Местен овчар намира древна сребърна плочка. Тя изобразява седнал на трон мъж на фона на пълзящи нагоре змии, олицетворяващи възходящото развитие на човека и вечния кръговрат на обновяващата се природа.
Учените са категорични, че това е оброчна плочка на тракийския бог Сабазий и свързват мегалитния паметник с изповядване култа към него. Дотогава се е смятало, че Белинташ е част от отбранително съоръжение на тракийските племена, тъй като тук е минавала границата между земите на одрисите и бесите.
Тракийският бог Сабазий е олицетворение на умиращата и възкръсваща отново природа. Определя се като фригийско-тракийско божество на слънцето, земеделието и лечебната сила. Другото му име е Загрей. Син е на Зевс и Персефона, с която върховният бог се сближил, след като приел образа на змей. В резултат от контактите между тракийските племена и древните гърци, през V век преди Христа култът към него е преминал в Гърция, а по-късно в Рим, и се е слял с култа към Дионисий и Бакх.
[ad id=“236999″]
Като малък Сабазий бил кърмен от нимфата Ниса /митът за Дионис също обяснява, че той е отгледан в Пещерата на нимфите в планината Низа/. Някои изследователи смятат, че освен култа древните гърци са приели легендата за отглеждането на Сабазий и за „биография“ на своя Дионис. По волята на Тираните тракийският бог бил разкъсан на три части, но Атина /Минерва/ успяла да спаси сърцето му и го предала на Зевс. По-късно името на Сабазий било използвано във връзка с имената на Зевс, Юпитер и Саваот. Изобразяван е бил като брадат мъж с фригийска шапка, жезъл и борова шишарка.
„Сабазий покрива космическо божество, най-напред идентифицирано с твърдия елемент на вселената камъкът, пише в книгата си „Тракийският Дионис“ проф. Александър Фол. В първичното си осмисляне като скален бог той владее и живата, и мъртвата материя. Затова може да бъде разчленяван и отново съединяван. Този бог е също хтоничен, но хтонизмът пак не противостои на соларността, защото двете начала образуват Космоса, който е всеобщност. Тази всеобщност предопределя и другата отлика на Сабазий да бъде прорицател.“
Скалното плато на Белинташ е разделено на три самостоятелни части. Този факт потвърждава връзката между мита за Сабазий, божеството, което траките тук са почитали, и намерената сребърна плочка.
[ad id=“237001″]
Празненствата и ритуалите, свързани с почитането на Сабазий, били подчинени на нощни къпания и пречистване на духа и тялото, които се отличавали с разточителност и разпуснатост. Изпълнявали се както мистични религиозни ритуали, така и свързани със земеделието и скотовъдството, с познанията за света и космоса. Години след като митът и култът към бог Сабазий са заимствани, те се връщат по земите на траките, но вече като Дионис и част от гръцката митология. Припокриването обсебва култа към Сабазий и той е постепенно изместен от гръцкото божество.
Легенди:
Разказваната по тази част на Източните Родопи легенда твърди, че по време на Потопа каменната грамада Белинташ е приютила от страшните вълни Ноевия ковчег. На скалата ясно личат халките, за които са били привързани въжетата на кораба. Може и да не е така, но кръглите отвори в скалата ясно личат.
Разположението на масива Белинташ го прави естествена астрономическа обсерватория- по време на равноденствие слънцето изгрява точно на д Сини връх и залязва над Караджов камък.. Но дали това е била единствената приина, поради която бесите са смятали тази скала за свещена?
[ad id=“238430″]
Най-невероятната, но възможна поради липса на противни доказателства хипотеза, е, че преди милиони години на това място са кацали същества от развита космическа цивилизация. Странните знаци в скалата би трябвало да са звездна координатна мрежа, а издълбаните щерни може би са имали чисто техническо значение за излитането и приземяването на техните кораби. Предположенията отиват дори по-далече – на това място извънземните са кодирали знанията си за вселената и са ръководели развитието на живота на Земята.
Белинташ е връзката на древните, а по-късно и на тракийските племена с Космоса, убедени са всички изследователи на тайнствения район. За първи път през 1986 г. астролози от Стара Загора виждат в знаците на платото небесна карта, а в щерните – прибори за определяне местонахождението на звездите. С годините тази теза се развива и набира все повече последователи. В търсене на доказателства за това са правени и опити за връщане назад на времето и позициониране на основните небесни тела отпреди 6-7000 години.
Резултатите обаче са далечно приблизителни и не могат да надскочат рамките на хипотезата.
Дали Белинташ е бил обект на космическия туризъм отпреди милиони години или само астрономическа обсерватория на древна високоразвита цивилизация по нашите земи?
Може би бъдещето ще даде отговор на този въпрос.
[ad id=“218001″]
Маршрут:
От Асеновград се тръгва в посока Кърджали. За да сторите това, трябва да минете през голяма част от самия Асеновград, където малко трудно ще се ориентирате, поради липса на добри знаци и маркировки. След излизане от града се отбива вдясно през с. Червен, минава се през с. Горнослав, след това през с. Орешец. На разклона за с. Мостово се тръгва вляво (Мостово е надясно), стига се до разклона за махали Врата и Кабата. Пътят за Кабата и за комплекс „Старите Къщи“ е надясно, за Белинташ се тръгва наляво, преминава се през махала Врата, след това се достига до разклона за с.Три Могили, на който има покрита чакалня, тръгва се надясно (има малка табела). Пътят се вие още известно време и достига до разклон с табела. Вляво се отива за Чотрова махала и Чотрова къща, а надясно – за Белинташ. До тук беше макадан, следва обикновен горски път. Стига се до Чотровата чешма, откъдето надясно и нагоре по хълма върви пешеходна пътеката за Белинташ. Следвайте червената туристическа маркировка и след броени минути и незабравими пейзажи ще стигнете до заветната цел – скалата. От там пътеката е по самата скала, като я заобикаля отдясно. В края на пътеката има метални стълби, които отвеждат до нейния връх и самото светилище Белинташ. Бъдете внимателни, особено във ветровито време!
[ad id=“225664″]
Информация:
надморска височина: 1225м.
северна ширина: 41° 52′
източна дължина: 24° 58′
околност: махала Врата, с. Орешец, с. Червен, гр. Асеновград
Източник: СВОБОДНО СЛОВО
