ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
в-к „Септември” бр. 128, 1980 г.
Образованието – всенародно дело
СТИЛЪТ НА ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ПРОЯВЛЕНИЕ
Ако отделната личност се явява субект на социалистическия начин на живот, то тя е носител и на социалистически стил на живот, който се отразява в ежедневното поведение на личността, в нейното отношение към другите хора. В нашия конкретен случай обаче все по-голям интерес представлява социалистическият стил на живот на такава фигура, каквато е учителят. Защо? Защото учителят като главен субект на учебно-възпитателния процес, като главен фактор за формиране личността на ученика в своята професионална дейност изявява себе си не като тесен специалист, преподавател, а като личност със свой стил, маниери, отношение към околните и поведение. Ето защо работата на учителя като преподавател е неделима от стила на учителя като човек, като гражданин. В ежедневния живот често се говори за стила на работа на учителя. Стилът на работата на учителя на първо място носи отпечатъка на партийните изисквания за стил на ръководство, за педагогически стил.
Как стоят нещата например в едно конкретно училище? Проблемът за стила на живота на учителя ние свързваме с новите задачи за преустройство на идеологическия фронт и задачите, които постави Националната партийна конференция. От тези постановки ние вземаме онова, което се отнася до спецификата на начина на живот в нашето голямо училище, в което се учат повече от 2 000 ученици със 100 учители. Като изхождаше от това, ръководството на училището и партийната организация се заеха с решаване на трудната, но необходима задача за създаване на стройна педагогическа система за работа с учениците, която освен ефективни методически похвати и средства включва и цял ред начинания, които засягат нравствените и естетическите добродетели на личността. Не случайно в основата на най-новите партийни документи – Тезисите на ЦК на БКП за развитие на народното образование, стои един принцип, който се утвърждава като водещ във всички постановки. Това е потребността да се изграждат всестранно развити личности навсякъде, където се реализира учебно-възпитателният процес. В този процес централна фигура е учителят.
За да осъществи той своята задача, за да се превърне в създател на всестранно развита личност, самият трябва да бъде образец в това отношение.
Както знаем, съществена черта на стила на живота е
СОЦИАЛНОТО И ИДЕЙНО ОТНОШЕНИЕ
на личността и в случая на учителя, неговата идейна убеденост, неговият усет към политиката на партията, умението му да подчинява учебното съдържание и извънкласната дейност на учениците на задачите на днешния ден. Притежавайки това качество на своя стил, учителят трябва да учи и учениците на него. Това изисква системна политическа самоподготовка, следене ежедневно на вътрешните и външните събития, готовност на учителя да застане на класово-партийни позиции при тяхното изясняване. Не случайно Макаренко разглежда политическата чувствителност като пръв признак на квалификация на учителя, а ние ще го отнесем като пръв признак на стил в работата на учителя.
От това какъв облик има социалното и идейното отношение на учителя зависи отношението му към масово-политическите организации в училище – ДПО „Септемврийче” и комсомола, към ритуалите, които се провеждат. Предвид възрастта на учениците тези организации се нуждаят от педагогическо ръководство, от обучение на учениците в организационно умение и навици.
ЦЕННОСТНАТА ОРИЕНТАЦИЯ НА УЧИТЕЛЯ
От проучванията, които правихме, се откриха три основни типа личности на учители съобразно тяхната култура, активност и ценностна ориентация. Първият от тях е традиционният културен тип. Учителите от този тип свързват своето поведение, начин на мислене, естетическо отношение, изхождайки главно от миналото, от традиционната ни култура. Те се придържат към старите традиции на българското училище, неговите нрави и обичаи, методи и стил на работа. Възпитават децата в дух на българщина. Те обаче не посещават редовно културните институти – опера, театър, кино, не следят редовно новоизлязлата художествена литература, четат повече методическа литература и то по специалността. Понякога те трудно се приобщават към новото и това ги дърпа назад, изостават в своето културно развитие, не съдействуват за развитие на духовните интереси на учениците.
Вторият тип учители умеят да ценят не само миналото, а да се наслаждават и на съвременното изкуство, да изпитват естетическа наслада от художествените произведения на литературата и изкуството. Те предават своя културен стил на живот и на своите ученици, създават разностранни духовни интереси, вкус и усет към изкуството и литературата.
Третата група учители представляват активно самостоятелен културен тип. Те умеят не само да ценят различните видове изкуства, а и са хора с висок естетически критерий. В много случаи и те самите са създатели на духовни ценности. Това са изявени учители – художници, музиканти, тези, които пишат стихове, проза. Към тях учениците се отнасят с особено уважение и любов, като се стараят да им подражават.
Стратегическа цел на партията, на обществото и на училището е формирането на третия тип личности с богата и правилно насочена ценностна ориентация – хора не само консуматори, а и създатели на красотата. Тези хора, както подчерта др. Тодор Живков на ХІ конгрес на партията, са преобладаващ тип личности в нашето общество. Задачата на училището със своята многостранна дейност е да възпитава този тип личност от учители и ученици, като издирва талантливите и надарени деца и полага специални грижи за тяхното развитие.
Голямо значение за правилния стил на живот на учителя и неговата роля имат социалистическата
ЕТИКА И ПОВЕДЕНИЕ.
Това понятие обхваща всички прояви на учителя в училище, в обществото, в семейството. Няма друга професия, при която културното поведение на личността да играе такава силно въздействуваща роля върху околните, както в училище. „Всичко у човека трябва да бъде прекрасно – и лицето, и дрехите и мислите” – казва Чехов. В четиридесет и пет минутния час учителят оказва безусловно възпитателно въздействие не само с учебното съдържание, което излага, а и с лицето, дрехите, с мислите си, със своето поведение. В междучасие учителят е пак под зоркото око на възпитаника, той е наблюдаван как разговаря с колегите си, как закусва, как реагира на запитванията на учениците. На обществени места – на театър, опера, поведението на учителя говори също много повече, отколкото нравоученията.
Стилът на живота на учителя изкристализира в неговия
ПРЕСТИЖ И АВТОРИТЕТ
пред учениците, пред родителите, пред обществото и начина, по който се изгражда и утвърждава той. Истинският авторитет се изразява в дълбоко вътрешно уважение към личността на учителя, породено от личните му качества, от неговите естетически и нравствени черти, които имат голямо значение за изграждане положителен стил на живота. По тези въпроси ние направихме проучване в колектива, които обсъдихме на различни равнища – производствено съвещание на съюзната организация, педагогически съвет, практическо занятие в системата на партийната учебна година. Проучвания направихме сред родители и учители по един и същ въпрос – личността на учителя и ролята му за изграждане на детската личност.
Изводът е, че всички учители съзнават своята професионална и гражданска отговорност, но предвид на това, че всеки има изграден различен педагогически и индивидуален стил, постигат и различни резултати в учебно-възпитателната си работа.
Образеца-учител, който се развива като тесен специалист, който се ограничава и изчерпва себе си само в рамките на урока. А в учителя с многостранни интереси, с изграден марксистко-ленински мироглед, ревностния защитник на политиката на партията, с широка общо култура, правилна ценностна ориентация, с обществено значими мотиви на поведение, който увлича учениците и е пример за подражание.
Пенка МЕЧЕВА
зам.-директорка на пето основно училище „М. Станев” – Стара Загора
