В самия разгар на лятото 2010-та, точно между края на юли и началото на август, си избистрих кристално ясно какъв мъж искам до себе си и за разлика от всички, които съветват да бъдем възможно най-подробни и конкретни, аз си поисках едно-едничко: мъжът до мен да има ВРЕМЕ за мен. Получих го още в същия разгар на лятото и продължавам да го получавам всеки ден.
Изглежда съм знаела какво искам, защото до ден днешен продължавам да искам само това. Днес си дадох сметка, че явно не съм изпаднала в противоречие, затова „не съм затруднила Вселената“ с желанието си. Ами то не е трудно да бъдеш еднозначен, като поискаш само едно.
Мисля, че искането на много неща едновременно в нашия модерен свят е една от най-големите му язви. Както казваше русенската ми баба на румънски, понеже само един Дунав ги дели от влашките съседи: „Хем красива, хем богата, хем навреме вкъщи. Де го дават, „домнуле“?“
А на моите уроци по танго едно от първите неща, които научих е, че обикновено си имаш един партньор в живота, а съвсем друг – за танци. И е много голяма тема как точно се постига. Та една дама с дългогодишен „километраж“ в тази разделна ситуация била попитана как успява и тя отговорила: „Много просто: не отправям двусмислени послания.“
Нека бъдем еднозначни, приятели! За да имаме свят за двама.
Автор: Зорница Тодорова
