ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 30, 1990 г.
Предизборен афиш
До деня, в който ще направим своя избор, остава малко време. Както е известно, двата тура на изборите за Велико Народно събрание ще бъдат на 10 и 17 юни. Вече набира скорост и предизборната борба между основните политически сили. Целта на нашата нова рубрика, драги читатели, е да ви ориентираме в хода на тази борба, да ви запознаем с политическите с политическите програми и предизборните платформи на отделните партии, да ви срещнем с техните лидери и кандидатите за народни представители, да откроим заедно техните идеи и виждания за бъдещето на България и в крайна сметка да ви помогнем в избора.
Първият ни блок е посветен на Българската социалдемократическа партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА БСДП ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ:
СВОБОДА, СПРАВЕДЛИВОСТ, СОЛИДАРНОСТ
-Г-н Дертлиев, бихте ли очертали главното в платформата на БСДП?
-Както е известно, ние сме част от една авторитетна международна организация – Социалистическия интернационал. И нашата платформа е изградена върху трите основни принципа на този Интернационал: свобода, справедливост, солидарност. Свобода като политически плурализъм – това е формата на политическата изява. Но и още нещо: свобода като отношение между хората, начин на мислене; при който моята свобода, моето право да се изявя е и твое право. Там, където има само „мое” право, няма свобода, там има насилие, а като форма на управление – диктатура. Справедливостта – това е възможността на всеки един от нас да изяви своите способности. Да освободим духовната и физическата енергия на хората – това е най-справедливото нещо. Третият девиз – солидарността – лежи още в хуманизма, бих казал, на пра-прастарите християни. Любовта към хората, съчетана с готовността да им помогнеш. Но не декларативната – молебствената, не тази, която раздава щедри обещания, не. Реалната човешка помощ, протегнатата ръка към всеки, който се нуждае от помощ – това е солидарността. И тая солидарност може да бъде към ближния до теб, може да бъде и през континенти, през океани. Това всъщност е хуманизма в най-висшата му форма.
-Живеем в едно предизборно време, живеем с надеждата за едни действително свободни избори. Как се подготвя вашата партия, на какво ще разчита?
-Всяка партия се подготвя за изборите в два аспекта: първо, тя трябва да доведе до хората своите схващания, своята програма, да накара тези хора да повярват в тези идеи и принципи, и, второ, което е по-важно – да действуват в името на тези принципи. Всичко това с добра организация. Ние сега все по-усилено изграждаме нашите партийни структури. И за моя голяма радост в тази апостолска работа се включиха всички поколения. Днес партията възобновена от една генерация стари бойци, преминали през затвори и лагери, постепенно се напълни с нови сили и нова плът, бих казал. Ние, по-възрастните, сме паметта на тази партия, средната възраст са хората, които ще се включат активно в икономическото, стопанското и духовното творчество, младите са безценни със своята енергия, със своята младост, със своя идеализъм. Тая цялост прави БСД за днес, за утре, в бъдеще – перспективна, желана, необходима за нашата страна.
-Какво е мястото на Стара Загора в дейността на СБДП? Разчитате ли на старозагорските привърженици?
-В Стара Загора ме водят две неща – настоящето и миналото. Настоящето – това е предизборната борба, в която, аз съм дълбоко убеден, ние ще имаме успех. Води ме и едно скъпо минало, споменът за една мощна социалдемократическа организация, която обхващаше стотици убедени млади хора. Нещо повече: това бяха хора, които доказаха своята привързаност към социалдемокрацията със страданията, които понесоха. Води ме споменът за едно семейство, което старозагорци може би още помнят – семейство Копринкови. Всички българи знаят за солунските гемиджии, за Орце Попйорданов, човекът, който не остави дори своя образ, защото се беше обрекъл на една идея. Пеят се песни за брата на Орце – Миле Попйорданов – войводата. А колко старозагорци знаят, че сестриният син на тия двама войводи се казва Георги Копринков? Човекът, който носеше същия пламенен дух на революционерите, адвокатът бунтовник, който се раздели с професията си, за да строи високите комини, но отказа да се преклони… Тук ме връща и споменът за бащата Иван Копринков, един от първите строители на нова Стара Загора, човекът, който направи много за икономическото, социалното и културното строителство на любимия град.
Това е моят спомен, моята любов и моето вълнение в този благословен от бога край. Аз искам да видя Стара Загора не само социалдемократическа, не само вярна на демокрацията. Искам да бъде все повече една развита, културна общност, град, какъвто може и трябва да бъде!
-Вашата прогноза за изборите?
-Войник, който влиза в бой, без да знае, че ще победи, вече е завършил битката. Ние влизаме с готовност в политическото сражение, дълбоко убедени, че победата ще бъде само на една страна – нашата.
-Един личен въпрос в същата посока. През 1946 – 48 г. Вие сте били народен представител. Смятате ли отново да се кандидатирате?
-В години съм, когато човек се оттегля на почивка, когато все повече разсъждава върху това, което минало, живее с носталгията по своята младост и своята зрелост. Вижда какво хубаво е видял, радва се на това, което става в него… Аз съм живял и служил на едни идеи, на една партия. Там съм, където моята партия ми нареди. Моята основна мисъл при възраждането на БСДП бе да дам всичко, което е възможно, за да се възстанови, да разрасне. Мечтата ми е не парламентарният мандат, а една голяма, силна партия, която ще служи на този народ. Защото другият девиз на БСДП е: „С партия се идва на власт, но с партия не се управлява”. Управлява се с народа. Нашата партия се посвещава на този народ и ползва всичките негови духовни ресурси, независимо откъде идват.
-Всички се стремим към едно ново, демократично общество. Вие как виждате образа на България в бъдещето?
-Ние сега започваме да живеем своя живот, а при всяко начало има много трудности. Не можем изведнъж да имаме един политически живот, така канализиран, така идейно богат, така структуриран, както е в една развита страна. Ние тепърва ще организираме структурите на различните партии, тепърва ще накараме нашето общество да се събере около някои големи идеи. За да дойде времето, когато ще има 3-4 политически формации, които ще определят настоящето и бъдещето на България. Но дотогава трябва да минем трудния път на персонализация на политическите борби, трудния период на разкъсване, разперчеляване на политическия живот. Един период, в който и личните страсти ще играят определена роля. Това е необходимият катарзис след едно много дълготрайно мълчание и липса на политически живот. Това е необходимото преболедуване, след което ще дойде здравето. Аз съм сигурен, че един талантлив народ, какъвто е нашият, един народ, който е създал идеи за целия свят (да вземем само богомилството и славянското писмо), знае да се покаже в своята сила. Ние ще преболедуваме това, което идва, ще преболедуваме икономическата и политическа криза и ще влезем в новото хилядолетие като цивилизован народ, богат икономически и духовно.
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА: Интервюто с г-н Петър Дертлиев бе дадено пред представител на Радио Стара Загора и излъчено, но с неговото лично съгласие ние го предлагаме и на нашите читатели с малки съкращения.
