Етикет: Нийл Гейман

Нийл Гейман е един от най­-обичаните и награждаваните съвременни автори на научна фантастика, фентъзи, комикси и филми. Известен е с книгите си „Американски богове“, „Океанът в края на пътя“, „М като магия“, „Коралайн“, „Добри поличби“ (в съавторство с Тери Пратчет) и много други. Самият Стивън Кинг казва за него: „Той е съкровищница на истории и ние сме късметлии, че го имаме“. Ето някои от неговите размисли за въображението и фантастичната човешка природа: Хората си мислят, че ще бъдат щастливи, ако отидат на друго място, но се оказва, че където и да отидат вземат със себе си … себе си. Няма по­-лоши слепци от тези, които не искат да чуват. Вълшебните приказки са истина не защото ни показват, че дракони съществуват, а защото ни учат, че драконите могат да бъдат победени. Надявам се, че през предстоящата година, ще направиш много грешки. Защото, като правиш грешки, правиш нови неща, опитваш нови неща, учиш се, живееш, променяш се, променяш света си. Правиш неща, които никога не си правил досега и най-­важното: правиш нещо! Не съществува щастлив край, изобщо не съществува край. Трябва да помниш, че животът и смъртта са различните страни на една и съща монета. Като ези и тура върху монетата от двадесет и пет цента. Най­-опасни са хората, които каквото и да правят, смятат, че правят добро. Невинаги помним нещата, които не ни правят чест. Оправдаваме ги, покриваме ги с красиви лъжи и с дебелата прах на забравата. Привилегия на безумния е да изговаря истини, които никой друг не би се осмелил. Дали домът е нещо, което след известно време се случва с мястото, или е нещо, което накрая намираш, стига да си вървял достатъчно дълго, да си чакал и да си го искал силно? Държавата щеше да е много по­-добре, ако хората знаеха как да страдат в мълчание. Историята ни учи, че винаги може да стане и по-­зле. Идеи ни идват, когато мечтаем. Идват, когато скучаем. Идеите идват по всяко време. Единствената разлика между писателите и останалите хора е, че ние го забелязваме. Неприятностите са страхливи. Страхуват се да ходят където и да е сами, винаги идват по няколко. Възрастните вървят по отъпкани пътеки, децата изследват нови. Неволно се усмихна: беше се наслушал как хората си обясняват един на друг, че не бива да потискат чувствата си, че трябва да им дават воля и да се отърсват от болката. Помисли си, че могат да се кажат….