Обичам те силно! А обич не мога да дам…
Получихме второ стихотворение от Алеко. Това е автор, който подписва поезията си с псевдоним и така я изпраща в сайт ЗАРАТА. Не му се сърдим, публикуваме ги така, както той е….
Етикет: поезия
Танко Делчев: А нас ни е страх да погледнем напред и да видим след себе си
Гледам как се стриват мечтите и стават на прах. Постилат пътя на времето. А нас ни е страх да погледнем напред и да видим след себе си. Танко Делчев….
Ти се раждаш гол и беззащитен…
СМИСЪЛ Ти се раждаш – гол и беззащитен, и заставаш пред една вселена само с пламъчето си в очите и с усмивка, още неродена. Уязвим, несъвършен, обречен, пред великата загадка….
Ох, как заем се връща на отлетялата нощ? (ПОЕЗИЯ)
Няколко часа назаем измолих от нощта, хвърлила мрежите сънни. Какво правих ли? С теб си говорих. Не усетих кога се разсъмна. Погледнах дланта си – прясна следа, топла още от….
„Връстници сме със тебе ние двете“ – Магда Петканова
Връстници сме със тебе ние двете, но ти не знаеш нито болка, ни страдание и скрила под престилката си цвете, лудешки тичаш да посрещнеш стадото. Като мене няма да си….
„Като бръмчението на пчели“ – Николай Лилиев
Като бръмчението на пчели под огненото слънце затрептели, потокът на живота ромоли. Денят разпръсва призрачни мъгли, възкръсва из вълните бели. И улиците, каменни ръце, протягат своите магнитни пръсти. Прииждат те,….
Не само с нозете – с главата вървете! Не препинателни знаци с определени места
ЗАВЕЩАНИЕ БЪДЕТЕ непокорни, а не праволинейни не гладки и лъскави като асфалтов път Бъдете непокорни, а не вещи музейни, които никога не ще съгрешат. Бъдете сурови, бъдете чепати на гуруни….
„Младост“ – Веселин Ханчев
Има младост, която минава покрай теб с бързината на влак. Блясък, шум. А след малко оставаш на перона, потънал във мрак. Два-три стръка цветя във хербария, „вечен спомен“ в албум….
Валери Станков: Не вярвайте в рекламата, момчета! Без Простамол се вдига самолета…
ПРОСТАМОЛ УНО … и тъкмо пиех третата си бира, вторачен в своя мъжки ореол, простатата ми взе да алармира – купи – ми вика, хапче „Простамол”. И тежко се размисли….
„Черните очи“- Кирил Христов
Видях я – ослепяха ми очите от тая демонична красота и вик безумен тласнаха гърдите към схванати уста. Между вулкани майка я родила, в Калабрия – сърца за да мори…….
О дъжд, о дъжд обилен и печален…
О ДЪЖД, О ДЪЖД ОБИЛЕН И ПЕЧАЛЕН – по тротоарите танцуваща вода! Пиян, разголен, волен, вакханален, но с черна маска – ти танцуваш безсмисления танец на скръбта. О веселост маскирана!….
„И дълго безгласно ще плаче сиротната нейна душа…“
МАЙКА Край пътя на дървена пейка бе седнала стара жена. Тя, знаеш, е нечия майка, останала тука сама… Ръцете напукани скрила под вехта престилка, така почива си с поглед към….