Днес разбрах, че банката ми взима пари за броене на банкноти. Може би и досега го е правила, но съм работил все с малки суми в брой и не съм забелязвал. Сега теглих доста голяма сума пари. Когато видях таксата за броене, казах на касиерката: „Моля не ми бройте парите, аз ви вярвам.“ „Да, но ние може да сгрешим, господине.“ – отговори с добре школувана изкуствена усмивка момичето. „Ами защо аз да плащам за това?“-питам аз с все още любезен тон. Тя ме погледна с оня поглед, с който гледат блондинките, когато ги запиташ каква е разликата между квазер и неутрино. И мълчи. И пак гледа. И изведнъж взе решение. Ръката и се плъзна към паник бутона. Ей така , почти забележимо, както многократно е обучавана да го прави в трудни ситуации. Почти безшумно зад гърба ми се появи охраната. Пенсиониран старшина от поделение 65010 град Елхово. „Проблем ли има?“-тонът мазно заплашителен, не добре усвоен. „Има проблем, казвам аз, но ти не можеш да го решиш.“-тонът ми става по-твърд, но все още сравнително любезен, доколкото мога да съм любезен с един старшина. Все пак съм капитан от военно разузнаване. Той не ме разбира. Започва да ми обяснява нещо за реда, за условията в банката и прочие дивотии, пак недобре заучени и още по-зле възпроизведени. „Викай управителя!“-прекъсвам го аз. Изглежда военната подготовка си е казала думата, защото охраната се изпъна и каза:“Слушам!“ „Едно на нула за мен .“- отбелязах аз мислено точката в моя полза и се успокоих. Управителят се оказа елегантна дама, на която обясних случая с таксата и за броенето и за това, че вярвам на банката. Тя се засмя и каза, че няма да ми взимат повече такса броене, когато тегля пари. После ме покани на кафе и ми предложи увеличаване на овърдрафта по кредитната ми карта. Почти хепиенд, ако не беше годишната лихва от 22 процента.
Такса „броене“ – нова ли е тази практика в банките?
