Поради все още счупената ми кола, продължавам да пътувам с автобус. И така, автобусът спря на автогара София. Един таксист любезно подканваше пътниците да използват услугите му: „Желаете ли такси? Такси, моля.“ и т.н. Хареса ми упоритостта му. Като дойде моят ред, го запитах:“Кажи ми една разумна причина да избера теб, а не някой от десетките отпред на паркинга?“ Очаквах всякакви отговори, като например, че вози по-евтино от другите, че колата му е по-комфортна, че кара по най-късия път и т.н. За всеки един си бях приготвил контра отговор, ей така заради спорта. Това, което той ми отговори обаче ме накара да замлъкна: „Амиии, защото съм такси.“…
Таксист ме покани да се возя при него
