Излизайки от дома си една жена срещнала трима старци с дълги бели бради. Не ги познавала, но решила да ги покани вкъщи, за да ги нагости.
– Сигурно сте гладни, елате у дома, ще ви нахраня – обърнала се жената към възрастните мъже.
– А мъжът ти там ли е? – попитали те.
– Не – отговорила жената.
– Тогава не можем да влезем, ще останем тук – казали старците.
Вечерта, когато мъжът ѝ се върнал от работа, жената му разказала за срещата си. „Иди и ги покани, кажи им, че съм си у дома“, посъветвал я той.
Жената излязла и отишла при старците. Поканила ги. А те й казали:
– Не можем да влезем и тримата.
– Защо не можете? – удивена попитала тя.
И тогава те ѝ обяснили, че единият се казва Богатство, другият – Късмет, а третият – Любов. „Иди си у дома и попитай мъжа си кой от нас искате да влезе в дома ви“, казали старците.
Жената се върнала, съобщила на съпруга си. А той много се зарадвали предложил: „Хайде да поканим Богатството, нека дойде и да ни направи много богати и щастливи“. Но жената възразила: „Може би трябва да извикаме Късмета“.
Дъщеря им, която стояла отстрани и ги слушала, скочила и бързо отишла до тях. „Хайде да поканим любовта – казала тя – тогава всички ще се обичаме и ще бъдем щастливи“.
„Права е дъщеря ни, – казал мъжът – иди покани Любовта“.
Жената излязла на улицата и потитала: „Кой от вас е любовта? Каним го да ни бъде гост“.
Старецът на име Любов тръгнал към вратата, а след него тръгнали и другите двама. Жената се изнедала и казала: „Но аз поканих само Любовта, защо и вие идвате?“
А старците отговорили: „Ако беше поканила Късмета или Богатството, двама от нас щяха да останат на улицата. Но ти покани любовта, а ние винаги я следваме. Там, където има Любов, винаги има късмет и богатство.“
