На Иван Мирчев
[ad id=“225664″]
Разтвори челюст багерът огромен
и сякаш земетръс удари страшно…
От днес нататък ще е само спомен
къде се е родил поетът.
Прашни
кълбета плуваха при тази сцена
и дълго над руините висяха.
Дърветата изглеждаха смутени.
А гражданите равнодушни бяха –
и без това измъчваха ги грижи
за хляба, за водата и за тока.
Животът в нови релси днес се движи,
смени внезапно своята посока.
За стихове кой мисли и в какво ли
ще му помогнат книгите прекрасни?
Поете Мирчев, твоите глаголи,
метафорите твои нямат място
и жителство в града, за който писа,
за който пя на скръбната си лира…
Прости, ако отгоре гледаш слисан
и своя дом недей напразно дири!
Из „Птици в нощта“
