Ето няколко щриха от това дългоочаквано явление тогава: Кометата достигна яркост от около 4 mag (по спомени), като най-добре се наблюдаваше в утринна видимост около 22 март – много ниско на югоизток, в изгряващото съзвездие Скорпион.
Намаляващият сърп на Луната обаче също беше в тази част на небето в края на март. През април 1986 кометата се премести на запад, прекосявайки съзвездията Вълк, Кентавър, Хидра и Чаша.
Така Халеевата започна да се наблюдава още вечерта, ниско над южния хоризонт, но беше достъпна по-скоро само с бинокъл. Този период на видимост продължи до около средата на май, когато кометата вече беше в съзвездието Секстант.
Всичко това не би било толкова забележимо, ако не ставаше дума за най-популярната комета. Нейната поява тогава бе предшествано от твърде шумни коментари по всички медии, доста от които с неточна и дори с противоречива информация. Естествено, тук-там се прокраднаха и „предсказания“ за предстоящи бедствия и дори за края. Всичко това, като че ли внуши у мнозина очакването, че кометата ще бъде особено ярка и величествена, в блясъка запомнен от по-предишната й поява през 1910 година. Накрая хората се поотегчиха от цялата тази шумотевица и когато Халеевата наистина се появи, вече малцина си направиха труда да я наблюдават.
Халеевата комета е една от най-известните комети, която се наблюдава повече от 2000 години. Бива споменавана в китайски хроники, датиращи поне от 240 г. пр. н. е.
Орбитата на кометата е ретроградна, а инклинацията спрямо еклиптиката е 18°. Последните ̀й приближавания до Слънцето са през 1910 г. и 1986 г. При преминаването от 1986 г. към нея са насочени пет космически сонди – от СССР, Япония и Европейската общност. В програмата за изследване на Халеевата комета се включи и България чрез обсерваторията на връх Рожен.
Следващото приближаване до Слънцето ще бъде през 2061 година.
Българската поетеса Елисавета Багряна, която видя преминаването на Халеевата комета и през 1910, и през 1986 г., написа стихотворение, посветено на кометата.
