„Око под наем“ на сайт zarata.info предаде своите емоции и впечатления от спектакъла „Улицата“ на Теди Москов, игран на 8 и 9 юни в зала 1 на НДК.
Зала 1 на НДК за първи път посрещна гениалния режисьор Теди Москов. По покана на Директора на Двореца Москов е направил спектакъл “УЛИЦАТА НА 
ЖИВО”. Билетите за него свършиха за отрицателно време. Залата се пукаше по шевовете. Наблюдавах лицата на хората още на влизане – усмихнати, емоцията ги беше завладяла предварително. А когато влязохме във фоайето, изненадите буквално ни връхлетяха. Посрещна ни „Мая Новоселска“ във вид на статуя, с мултимедийно лице и неизменните ѝ характерни лафове. Тя подсвиркваше, ръсеше бисери, подвикваше. Ние знаехме, че любимците ни няма да ни разочароват. Нетрадиционеният и уникален Теди Москов „разигра“ героите, познати ни от ТВ екрана. Видяхме ги 20 години по-късно непроменени и още по-талантливи. От сцената ни заляха легендарни цитати от едноименното телевизионно предаване, което събираше пред малкия екран огромна зрителска аудитория. „ Да бъда герой от черно-бял филм, малък, и да ги бия наред …децата“; или героят на Лафазанов: „Тряа купя хляб, тряа купя мляко, тряа купя пистолет-пръскалка да се удавя.“; а Мая и нейната пияна жена: „Чета живота си в бутилка“. Ненадминати!
Мая Новоселска, Валентин Танев, Никола Додов, Борислав Стоилов, Тончо Токмакчиев, Адрияна Найденова влязоха в импровизационни провокации с новите комедийни актьори в „Улицата“ Герасим Георгиев – Геро и Малин Кръстев. „Малкият човек“, който е основен персонаж в култовото предаване от 90-те, оживя както на екран, така и на сцената, а след това се пренасяше обратно. Беше нетрадиционно и много интересно да наблюдаваш героите на живо и на „картинка“.
Наслаждавах се на Кръстьо Лафазанов и Христо Гърбов, защото без тях оригиналната „Улица“ просто нямаше да е същата. Учудих се от липсата им в
сценичната версия, но явно и там има нещо гнило, както навсякъде в Бг.
Невероятната Мая Новоселска кипи от енергия и ентусиазъм, раздава се на 100 % и публиката ѝ отвърна с бурни аплодисменти. Теди Москов пък не успяваше да подтисне емоцията си и няколко пъти подвикваше, седнал на редовете.
Толкова много талант на едно място едва ли скоро ще видя пак. Това е нещо което трябва да се види, да се почувства и да се преживее отново.
Съжалявам, че снимките, които направих, не са хубави ,но така бях погълната от майсторството на актьорите, от идеята на автора и от реализацията и забравих, че съм „Око под наем“…
