Узунджово е село в Южна България. Намира се на около 10 килoметра от Хасково и на около 58 километра южно от Стара Загора. Селото отстои на на еднакво разстояние от Дунав и Бяло и Черно море.
[ad id=“225664″]
По време на Османската империя Узунджово е сред най-известните селища. В него се е провеждал прочутия Узунджовски панаир, който събирал стотици търговци от цяла Европа и Азия.
Днес селото е известно най-вече със своята уникална църква, която в миналото е била… джамия.
Всъщност въпросът дали най-първият храм на това място е бил черква или джамия е доста спорен. Някои източници твърдят, че първата сграда е била църква, а след нейното унищожавене е издигната джамия. Други смятат, че от самото начало е имало мюсюлмански храм, а едва през 1906 година той е преустроен на християнска църква.
Къде ли се крие истината и дали някога ще я узнаем?
Джамията е спомената от известният османски пътешественик Евлия Челеби, който посещава Узунджово в края на XVII век.
Според повечето източници, строежът ѝ започнал през 1593 година, след унищожаването на намиращата се там църква. Джамията била наречена „Гяурджамиси“ (гяур -човек, който не вярва в исляма), което е доста странно за име на мюсюлмански храм. Средствата за строителството били осигурени от Синан паша, който дарил 30 000 гроша за построяване на комплекс от религиозен храм, кервансарай, имарет и хамам (баня).
Името на архитекта на джамията „Гяурджамиси“ не е достигнало до наши дни. Различните изследователи дават предоположения по въпроса.
Според някои храмът е дело на известния османски архитект Коджа Мимар Синан.
Други сведения пък посочват българския майстор Лальо Кръстев. До този извод водят и откритите на различни места в храма изображения на лале и кръст.
На купола на джамията, освен полумесец и звезда, е имало и разцъфнало лале, тичинките на което се преплитали в кръстен знак. През 1906, когато джамията е превърната в църква, тази масивна конструкция от позлатена мед е свалена и в момента се намира в музея в Хасково.
В ислямската култура обаче лалето е символ на Аллах и чрез него художниците изразяват обичта си към Всевишния. Освен това, цветето обичайно се изобразява като декоративен мотив в мюсюлманските храмове.
Любопитен момент е посоката на джамията. Тя е ориентирана почти напълно на югоизток-северозапад, а не както е прието в ислямската архитектура, по посока на свещения за мюсюлманите град Мека.
След освобождението турското население на Узунджово се изселва. Кервансараят и другите обществени сгради на прочутия Узунджовски панаир са разрушени, като е запазена само джамията и един от входовете на големия кервансарай.
Селската църква „Свети Йован Кръстител“ на Узунджово обаче се срутва и тогава узунджовското църковно настоятелство взема решение да приспособи изоставената джамия в черква, поради липса на средства за строеж на нов храм.
Преустройството е възложено на майстор Вангел от Дебър. Тогава е изграден олтарът с иконостаса и част от орнаментите, характерни за православието.
[ad id=“263680″]
През 2007 година църквата е ремонтирана основно и е преосветана от пловдивския митрополит Николай.
Иконостасът на църквата е сред от най-големите в страната и дело на тревненския майстор дърворезбар Уста Дарин Божков. Уникален елемент от него е дърворезбованата молитва, изписана на глаголица. Всъщност „Успение Богородично“ е единствената църква у нас, в чийто иконостас има вплетена глаголична молитва.
Посетете загадъчната църква в Узунджово – ще затаите дъх още щом я съзрете!
