Докато показваше в четвъртък на президента Владимир Путин новите камиони УАЗ-Патриот, въоръжени с картечници и гранатомети един руски генерал не можа да отвори вратата на един от камионите тип пикап и, в отчаян опит да зарадва своя главнокомандващ, той просто разби дръжката на врата… „Браво“, каза Путин усмихнат.
Междувременно НАТО дебатира калко ефективно може да спре Русия в случай, че се опита да завладее балтийските държави. САЩ вече увеличи над 4 пъти бюджета на т. нар. Европейска инициатива за успокоение – на цели 3.4 млрд. дол. за 2017 г. Около един милиард от тях ще иде за допълнителна бронирана бригада, добавяйки нови 4 – 5 хил. американски войници към вече разположените 35 хил. бойци, намиращи се вече в Европа. Други 1.9 млрд. дол. са определени за допълнителни оръжейни системи. И въпреки това, много американски анализатори считат, че това не е достатъчно, за да бъде сдържана Русия.
Корпорацията РАНД наскоро направи военна симулация, за да прецени дали балтийските държави могат да се отбраняват от Русия и направи извода, че при сегашната степен на защита руските военни биха достигнали до Талин и Рига до 60 часа. За да се предотврати подобно развитие, от РАНД направиха извода, че НАТО се нуждае от 7 бригади, вкл. три – тежко въоръжени, „при това адекватно поддържани от въздуха, от наземно базирана огнева мощ и от други ефективи на терен, за да се дадат отпор в началото на бойните действия“. В доклад до Атлантическия съвет Франклин Креймър и Банц Крадок предложиха да се подсили отбраната на Прибалтика с допълнителни въздушна защита и противотанкови системи, както и да се създадат нови мултинационални батальони, формирани от войници от балтийските страни, от други европейски страни и от САЩ. Сайтът по проблемите на отбраната War on the Rocks, чрез своите автори Елбридж Колби и Джонатан Соломон обявиха, че планираното разполагане на допълнителни бойни части е недостатъчно, посочвайки, че да „бъдат убедени все по-боеспособните руснаци“ да се въздържат от действие би изисквало „разполагането на конвенционални военни сили, включващи съществени и боеспособни части, постоянно разположени в Централна и Източна Европа, която би спряла всяка руска военна офанзива срещу територия на НАТО-вска държава“. Всички тези експерти дискутират увеличаваката се военна мощ на Русия. РАНД счита, че частите на руския Западен военен окръг са много по-силни като личен състав и въолъжение, отколкото са разположените от НАТО части в и около Прибалтика. Въздушната кампания на Русия в Сирия също впечатли мнозина.
Наблюдавайки видеото с вратата на камиона, както и четейки докладите за случилото се през миналата година в Дебалцево в Източна Украйна през миналата година, където местните бунтовници, подпомогнати от руски войски обкръжиха и победиха украйнската армия след седмици тежки сражения би следвало да внесе известни съмнения в преценките на военните експерти по отношение на боеспособността на руската армия да смела офанзива и агресия към две или три държави от НАТО. Въпреки че Русия в момента се превъоръжава екстензивно с една програма, на която Путин обръща голямо внимание, страната е предледвана от проблемите на съвременна Русия, свързани с неефективност, изключително скъпи държавни поръчки и съмнително качество. Демонстрирането на успех пред Путин е по-важно за генералите му от реалното му постигане, а Путин от своя страна, може би е по-заинтересуван от това да се изфука пред света по време на парана по повод Деня на победата на Червения площад, вместо да атакува НАТО. Той преследва вътрешнополитически цели, освен това, играейки си с патриотичната еуфория, за да задържи подкрепата си. Климатът в днешна Русия е такъв, при който производителят на автоматите Калашников трудно стига до печалба, но се надява да компенсира загубите с производството на линия облекла военен стил, които да се купуват от патриотите. Руските войски са ефективни срещу слаби противници – например украйнските военни или лековъоръжените сирийски бунтовници, но дори и там те не постигнаха бързи резултати. Окупацията на Крим беше страховита, тъй като руски войници без отличителни знаци, носещи модерно изглеждащо въоръжение изглеждаха опасни, но те не срещнаха там никаква въоръжена съпротива. Както посочи Майкъл Кофман в War on the Rocks, „руската армия просто не е готова да окупира една превзета страна, особено ако тя се съпротивлява. Около границите с НАТО има малко постоянно базирани части, а ивъобще липсва командната структур, която да организира една офанзива с използването на части, предислоцирани от други окръзи“.
Което е още по-важно, нито един от паникьосаните пропагандаторина увеличено военно присъствие на САЩ в Източна Европа не би могъл да обясни защо му е на Путин да окупира Прибалтика. Едни страни не атакуват други страни, просто защото не се харесват или просто защото са по-силни и могат да го направят. Би трябвало да има някаква стратегическа полза от такава атака. В замисъла на своята военна симулация, РАНД се опита да намери такава по следния начин: „Стратегическата цел на офанзивата е да се демонстрира неспособността на НАТО за защити своите най-уязвими членове и така да се разедини Алианса, който според Москва представлява заплаха за нея“. Не е ясно защо Русия би рискувала голяма война със САЩ, включително и перспективата за ядрен конфликт, само, за да докаже уязвимостта на НАТО. Предишните агресивни действия на Путин и на близкия му кръг от съюзници показва, че те наистина разглеждат НАТО като заплаха за Русия. Во Путин подкрепи сепаратистите в Южна Осетия и Абхазия и дори почна воюва заради тях през 2008 г., за да дестабилизира Грузия като потенциален член на НАТО. Със същата цел той подхрани и действията в Източна Украйна. Двете войни бяха използвани от паникьосани експерти като аргумент за увеличаване на механизмите на сдържането, но всъщност са аргументи точно в обратната посока: Русия се страхува дотолкова от приближаването на НАТО до нейните граници, че е готова дори на аватюри със значителна цена за нейния международен статут, така че е малко вероятно да се ориентира към директен конфликт с Алианса. Путин не се страхува толкова от американските части, разположени в Европа, колкото от цялата военна мощ на САЩ, вкл. ядрения им арсенал.
Кофман не отхвърля руски военни интриги в Прибалтика, но той вярва, че цялостна офанзива и окупация на Рига и Талин е малковероятен сценарий. За да провери решимостта на НАТО по един по-малко застрашаващ живота начин, Русия може да окупира една ивица оспорвана земя.“Много по-фин подход за Москва“, пише Кофман,“при това такъв, който като концепция беше демонскриран в Крим е да се провокира криза, в която да се пробва доверието в НАТО на основата на избора дали или не да се атакува Русия изпреварващо“. Засиленото американско военно присъствие ще направи подобен избор още по-труден за САЩ – сигурността на нейните войници би се превърнала в допълнителен аргумент, който да доведе до прибързани решения.
Увеличени бюджети, повече играчки, повече възможности за правене на маневри в различни географски условния са винаги привлекателни за генералите. Стратегически обаче, това няма да помогне за решаването на никой проблем на реалния свят. Русия няма никаква причина да започне масирана инвазия в Прибалтика и Путин знае колко голяма част от новата мощ на страната му е всъщност ново подреждане на витрината.
Автор: Леонид Бершидски за Блумбърг
Превод: Костадин Грозев
Източник: http://www.transmedia.bg/
