Долен e китно планинско селце, сгушено в Родопите. Намира се на 28 километра източно от Гоце Делчев и на около 250 км югоизточно от Стара Загора.
[ad id=“225664″]
Селото е наследник на стари тракийски махали, чиито останки и днес могат да се видят.
Долен се споменава най-рано в османски документ от 1444 година. През XIX век селотo е със смесено християнско и мюсюлманско население. До 1856 година училището e килийно и се помещава в двора на църквата. От учебната 1871-1872 година учителят Никола Попфилипов от Банско въвежда обучението на български език по взаимоучителна метода.
Селото е обявено е за архитектурен резерват. В него има 350 традиционни родопски къщи. Те са покрити с каменни плочи, известни като тикли.
Доленските майстори се славили като най-добрите в каменната зидария. И днес всяка една от 300-те къщи е с уникален архитектурен план.
Новата църква „Свети Никола“ е построена през 1834 година. За нейното изписване са канени зографи от далечни краища на страната. Камбаните ѝ са лети 7 пъти, докато се постигне идеалният звук. Звънът им се чува на 8 километра на около.
Освен православна църква, в Долен има и джамия.
Повечето от жителите на селището са се изнесли да живеят в новата му част, където са си построили съвременни къщи, но в старата част времето сякаш е спряло. Там всичко е останало непокътнато, както е било през XIX век. Съвсем не си мислете, че става въпрос само за сградите. Хората, които ще срещнете там, също са съхранили в себе си духа на отминалата епоха – и в облеклото и в държането… Посрещат всеки с усмивка; разговарят с току -що срещнатите, сякаш са стари познати; черпят, когото видят, защото „така е редно“…
Усещането е вълнуващо, странно, необикновено, неописуемо с прости думи. В Долен ще се почуствате като във машина на времето.
Отивайки в селището, непременно посетете местността Дувден. Там се намира голям каменен кръст. Легендата разказва, че млада хубава девойка от Долен, която взела го взела от селото,за да го спаси от мюсюлманите. Тя пренесла кръста в планината и го сложила там, където се намира и до днес. Поради голямата тежест, обаче момата паднала от умора отдясно на кръста и починала. Там, където момата издъхнала, трева не расте и до ден-днешен.
В Долен има къщи за гости и автентични заведения за хранене. Наблизо са и други селища, съхранили традициите – Ковачевица, Лещен…
Посетете село Долен – ще ви остави размисли и спомени завинаги!
