ДИМ
Пролетта е била вероятно нелепа затворница.
Ненадейна пристига – без прическа, без маска и грим.
И се вейва над черната угар мъглицата-орница.
Сякаш пушат лула мъртъвците и стеле се дим.
Откъм Лонгоза иде дъхът на изгнилите дънери.
Кречетало от жаби из гьола трещи до зори.
Но са толкова мъртви и страшни, и толкова сънени
неизбродните мои, далечни и вечни гори.
Още ден – и ще виснат над мене слънцата изсипани.
Ще опънат сърните тетива пред лисичия гръб.
Ако в меча хралупа извикам: – Махни се! – до три пъти,
ще избяга от мене онази проклетница-скръб.
От дървото над мен като бухал луната намига ми.
А тревата разстила под мене настръхнал килим.
Ако все пак се случи да изчезна напролет завинаги,
ще ви пускам за спомен над поляните кръгчета дим.
Валери Станков
