Жеравна е село на 15 километра от Котел и на около 140 км североизточно от Стара Загора. Намира се в полите на средния дял на Източна Стара планина.
[ad id=“225664″]
Там сякаш времето е спряло около епохата на Възраждането.
За произхода на името съществуват различни версии. Според една от тях наименованието произлиза от птицата, жерав, но това е малко вероятно, защото тя не се среща в района Според друга теория, името идва от славянската дума за „воденица“ – „жерна”, понеже в околността е имало много воденици. Предишното название на селото е било Жеруна, което след Освобождението става Жеравна.
В селището са се развили занаятите, животновъдството итърговията. Там има резбовани тавани и изящни апликации по вратите, прозорците и иконостасите. Някога в селото имало школи по дърворезба.
[ad id=“263680″]
През Възраждането Жеравна става значителен културен център. Там е създаден Хилендарският метох, в който монаси водят просветна дейност. Сред тяхот тях е Йосиф Хилендарски – автор на „Поучение за четенето на книгите“. В Жеравна е направен вторият препис на История славянобългарска“.
Жеравна е обявена за световен архитектурен паметник. Там са запазени близо 200 къщи със статут на паметници на културата, на възраст от 150 до 300 години.
Безспорно селото е най-популярно с родната къща на големия български писател Йордан Йовков. Тя се намира на площад „Голямо бърдо”. В нея Йовков е живял до 13-ата си годишнина. През 1957 къщата е превърната в музей, пресъздаващ обстановката, в която е израснал писателят.
[ad id=“236993″]
В Жеавна се намират и Къщата на Сава Филаретов, Църквата „Св. Николай“; Старото класно училище (превърнато в картинна галерия) и други забележителни сгради.
Селището е известно и със своите многобройни чешми.
Всяка година Жеравна се посещава от около 20 хиляди души. Селото предлага отлични възможности за почивка и туризъм. Там са построени няколко нови къщи за гости, запазили архитектурния стил. В селото са създадени и условия за конна езда.
