Седмицата преди Великден е изпълнена с ритуални действия. С Христовото съзнание и ценностите, които внася в обикновения живот.
След десетилетия омаловажаване на религията, сега много от нас следват външните прояви на празника – боядисват яйца и ходят на служба, без да имат възможността да вникнат в дълбочината, които се отварят в тези свещени дни. Други, помнейки частично вярванията на своите предци, измислят нови ритуали, смесвайки християнство, езичество и нови течения.
Седем дни преди Възкресение символично преживяваме последните дни на Исус, ставайки съпричастни с мъките и възприемайки неговите уроци. Всички дни са наречени Велики, защото носят специални послания.
През първия Христос изгонил търговците от храма, на следващия приканил хората да бъдат усърдни и да развиват своите таланти. Поучил ги да творят добро чрез дар от сърце и отделяне от насъщния, а не чрез раздаване на излишък.
На третия ден една грешница прахосала цял литър скъпоструващо миро, бързайки да помаже Исус. Според някои именно това „прахосничество“ е провокирало Юда към предателството.
Христос обаче има друго послание: че е необходимо да се отдаваме на Господа напълно, без остатък, без да скъпим сили и средства.
Така стигаме до Велики четвъртък, ден за пречистване.
Наричат го още Чистият четвъртък, за да подчертаят времето за пълно обновяване на тялото и душата, отвътре и отвън.
В петък се е случило разпъването и смъртта на Исус. Тогава вярващите отиват на църква и преминават пълзешком под символичния покров на покойника – плащеницата. Това е така нареченото „минаване под масата“.
Велика събота е време за последни приготовления за големия празник: Възкресението на Божия син – Великден.
