ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
В-к „Септември” бр. 108, 1980 година
ВЕРНИ ЗАЩИТНИЦИ НА НАРОДА И РОДИНАТА
В 1300-годишната история на България има много бележити дати и събития, които са оставили светла диря след себе си. Това са дни на борби и победи, на героизъм и саможертва в името на свободата на Родината. Най-високо обаче сред тези дати и събития стои Девети септември 1944 година. Това е онзи исторически ден, в който под ръководството на Българската комунистическа партия, сплотен под знамето на Отечествения фронт и с решаващата помощ на славната Червена армия, българският народ, помете монархо-фашистката диктатура и откри пътя за изграждане на социализма и комунизма в нашата страна.
През изминалите 36 години от победата на социалистическата революция нашият народ постигна забележителни исторически успехи. Реализирането на априлската линия на партията превърна страната ни в развита индустриално-аграрна държава с голяма за нейните мащаби материално-техническа база, с модерно механизирано социалистическо селско стопанство, с висок научен и технически потенциал. Победата на социалистическите производствени отношения осигури такива високи и постоянни темпове на икономическо развитие, каквито бяха немислими в условията на капитализма. Годините на социалистическото строителство са години и на невиждан разцвет и развитие на българската култура, наука и образование, на изграждане на новия човек и утвърждаване социалистическия начин на живот.
Социалистическа България активно участвува в международното разделение на труда и дава своя принос в изграждането и укрепването на световната социалистическа система и на световния прогрес. Днес тя рамо до рамо с великия Съветски съюз и страните от социалистическата общност стои здраво на стража на мира и социалния прогрес.
За всички тези успехи имат безспорно своя дял и органите на Министерството на вътрешните работи. И наистина, трудно бихме могли да си представим победата на революцията и социалистическото развитие на НРБ без здрава, високобоеспособна, политически вярна, предана на партията Народна милиция.
С гениалната си прозорливост класиците на научния социализъм К. Маркс и Фр. Енгелс достигнаха до извода, че първата задача на социалистическата революция е да разбие буржозната държавна машина и нейните въоръжени органи и на тяхно място да създаде свои органи, на които да се опре.
През 1917 година в периода на непосредствената подготовка на Октомврийската революция В. И. Ленин писа: „Народната милиция трябва да бъде организация, създадена от работниците и селяните, и да изразява разума и волята, силата и властта на огромното болшинство от народа”.
У нас първите зачатъци на истинска организация на народна милиция се появиха в дните на Септемврийското въстание от 1923 г. Още в неговата подготовка по указание на партията се предвиждаше създаването на организация за поддържане на революционния ред след завземането на властта.
Използвайки именно този опит, в навечерието на Деветосептемврийското въоръжено въстание през 1944 г. на много места по традиция партийните комитети и организации започнаха сами без специални указания да изграждат своя Народна милиция. В София, където бе нанесен главният удар на последното буржоазно монархо-фашистко правителство, в навечерието на 9. ІХ. 1944 г. по план на Политбюро на ЦК на БРП (к) Главният щаб на НОВА възложи на бойните групи задачата да превземат полицейските участъци, да разоръжат полицията и да поставят началото на Народната милиция, която да охранява народната власт. Създаден бе и Главен щаб на Народната милиция, чието ръководство бе поверено на др. Тодор Живков.
Така в хода на пролетарската власт се раждаше и нейният въоръжен защитник – Народната милиция.
Общоприето е за рожден ден на нашата милиция да се счита 10 септември 1944 г., когато бе публикувано Постановление № 1, прието на първото заседание на първото отечественофронтовски правителство, с което се обявяваше нейното създаване. Фактически обаче с това свое решение правителството само оформи юридически вече създадената под ръководството на партията и действуваща Народна милиция. В нея тогава организационно влизаха и останалите органи на МВР – Държавна сигурност, Гранични войски и Противопожерна охрана. Ето защо, когато говорим за героичния път на Народната милиция, ние разбираме техния общ принос и героизъм в защита на социалистическата революция.
Много и разнообразни задачи стояха за изпълнение пред органите на МВР през тия 36 години – разгромена бе цялата система на фашисткото Министерство на вътрешните работи, прочистен бе държавният апарат, ликвидирани всички фашистки и профашистки организации, издирени и предадени на Народния съд над 20 хиляди престъпници, обезвредени десетки фашистки конспиративни гнезда и организации, бандитски и диверсантски групи и пр. По-късно органите на МВР взеха активно участие в национализацията на индустриалните предприятия, банките и мините, в провеждането на колективизацията на селското стопанство. Те изнесоха на плещите си борбата срещу вредителите – кулашките елементи и техните оръдия.
В периода след Петия конгрес на БКП под непосредственото ръководство на партията Народната милиция продължи да се изгражда като здрава, организирана, боеспособна и добре обучена въоръжена сила. Решенията на Априлският пленум на ЦК на БКП от 1956 г. изиграха огромна роля за поставяне дейността на милицията напълно под контрола и непосредственото ръководство на партията, за възстановяване на ленинските принципи и норми на работа и ръководство.
Съвременният етап на общественото развитие и повишените партийни изисквания в навечерието на ХІІ конгрес поставят нови задачи, нови изисквания пред служителите на МВР. И ние ще ги изпълним така, както повелява нашият воински дълг: да вървим винаги в крак със своя народ, да влагаме всичките си сили, знания и умение за изпълнение на партийните решения, да гарантираме сигурността на страната, да работим за създаването на образцов обществен ред, на ведра и спокойна обстановка за съзидателен творчески труд.
Полковник Игнат КОЛЕВ
началник на ОУ на МВР
НАЙ-ХУБАВИЯТ МИГ
Един от ветераните, сложил началото на Народната милиция, пръв комендант на Стара Загора е Георги Василев [Бурето]. Във връзка с 15 септември – Деня на органите на МВР, представител на редакцията го помоли да разкаже спомен за онези първи дни, когато изгряваше свободата на нашата страна
-Спомняте ли си кой беше най-хубавият миг в живота ви?
-През септември 1944 година бях запас в армията. Но ние, старите комунари, вече долавяхме топовния тътен отвъд Дунава и чакахме с нетърпение деня на свободата. Фашистките власти бяха сериозно обезпокоени. Те вече разбираха какво ги чака. Още на първи септември аз напуснах казармата заедно с пешката си, но вечер не се прибирах у дома. С други мои другари търсехме подходящо място на „Аязмото” и там се криехме. Понякога и там ни донасяха храна. Най-после по ефира долетя голямата новина. Съветският съюз обявява война на България. Червената армия преминава Дунава. Това беше най-хубавият миг в живота ми. Независимо че от щаба на Трети украински фронт излезе апел, в който се поясняваше, че Червената армия няма намерение да воюва срещу България, аз прекрасно знаех, че едва ли ще се намери трезво мислящ българин, който да застане с пушка в ръка срещу стремителния поход на армията-освободителка. Всички станахме свидетели как българският народ посрещна съветските воини.
-После как се развиха събитията?
-Работата тръгна по-весело. Първата ни грижа беше да обезвредим довчерашните наши врагове. Превземането на полицейските участъци мина без конфликти. Аз имах пушка, но другарите ми не бяха добре въоръжени. Но за кратко време успяхме да си набавим оръжие и се настанихме в едно училище. Бившите главорези бяха поставени на мястото им. После с тях се занимаваше Народният съд. Много радушно беше посрещането на партизаните. Тържественият митинг се състоя на Житния алан…
-А как посрещнахте Червената армия?
-През града преминаха много войскови части. Аз бях вече комендант и трябваше да се грижа за настаняването им. Макар че срещахме доста трудности, успяхме да се справим с тази отговорна задача. Разквартировахме офицери в частни къщи и навсякъде те бяха посрещани като скъпи гости…
-А спомняте ли си най-трудния момент като пръв представител на МВР?
-Да. Имаше такъв момент. Това беше наскоро след Деня на победата. Другарят Тачо Даскалов ме уведоми, че от границата се предвижва наш войсков полк от механизирана част към Стара Загора с ешелон. Но в полка имало бунт, начело на който застанали фашистки офицери. Трябваше да посрещнем ешелона и да потушим бунта. Тръгнахме с Атанас Димитров, но за да бъдем по-сигурни, взехме със себе си и генерал Грозданов. Не знаехме как ще влезем в контакт с развилнелите се офицери и търсехме съдействие в човека с генералски пагони, макар че се съмнявахме в неговата подкрепа. Затова с Атанас Димитров си уговорихме един предварителен знак. Ако получа такъв знак от него (един наивен жест), трябваше да действувам светкавично, смело, за да внеса респект. Но всичко излезе напразно, защото войниците си бяха свършили работата.те образували войнишки комитет, арестували офицерите – инициатори на бунта, и ни ги предадоха. Ние наредихме полкът да се разтовари на рампата. Настанихме войниците и офицерите в тукашните казарми. Оръжието иззехме. После се наложи да издаваме документи, че сме ги получили. Това беше съвсем правилно. Всичко трябваше да се води на отчет…
-А колко време работихте в системата на МВР?
-Не много. Наскоро след това станах кмет на Стара Загора.
(ВС)
СМЕЛИ, СИЛНИ, БОЕГОТОВИ
В навечерието на празника на МВР в Стара Загора се състоя окръжното първенство по служебен многобой, включващ дисциплините 100 и 800 м гладко бягане, плуване – 100 м свободен стил, стрелба и хвърляне на граната.
На старт застанаха представителните отбори на районните управления от Казанлък, Раднево, Чирпан и Стара Загора.
В плуването най-добре се представи Велико петров от Стара Загора – 1.29,5 мин. Между стрелците най-точен бе Пейчо Пейчев от Чирпан – 83 т. Победител в три дисциплини стана Таньо Стоянов от Казанлък. Той пробяга 100 м за 12.5 сек., хвърли граната на 60.30 м и завърши 800 м за 2.16,6 мин. Така в многобоя старшина Стоянов събра 3 685 т. и е индивидуален първенец. След него се класираха съотборниците му Жечо Бонев – 3 160 т., и Нечко Добрев – 2 919 т.
В отборното класиране начело застана съставът на Казанлък – 12 588 т., пред Чирпан – 8 831 т., и Стара Загора – 8 750 т.
Сега окръжният отбор по служебен многобой се готви за участие в републиканското първенство, което ще се състои на 19, 20 и 21 септември в Хасково.
