При кардиолога:
– Докторе, да ти кажа, аз съм ловец.
– Огнестрелните рани са в хирургията.
– Не, не аз съм за теб. Връщам се от лов преди месец и заварвам жена си с някакъв на спалнята. Вдигам пушката и му викам: Сега те утрепах. А той: Чакай бе, човек, сложи по едно кафе да си кажем по две думи като мъже, после ме стреляй. Слагам кафето и той ми вика: Добре де, аз в гробищата, ти в затвора, тя ще се чука с друг, какъв е смисълът? Като помисля – прав е. Но му казвам: Повече край.
– И какво искаш от мен като кардиолог?
– Слушай де, докторе. Миналата седмица се връщам от лов, те двамата пак. Вдигам пушката и викам: Сега нея ще утрепам. А онзи: Чакай бе, човек, сложи по едно кафе, да си кажем по две думи и после стреляй. Слагам кафето и той: Ти в затвора, тя в гробищата, аз че си чукам друга. Какъв е смисълът? Прав е, но викам: Повече край!
– И какво искаш от мен бе, човек?
– Вчера се връщам, те пак. Вдигам пушката и викам: Себе си утрепвам. А онзи: Чакай бе, човек, сложи по едно кафе, пък после се трепи. Слагам кафето, а той: Какъв е смисълът? Ти в гробищата, ние ще си живеем бей гиби тук?
– И защо си дошъл при кардиолог, ти си за психиатър?
– Не бе, докторе, да ми кажеш от толкова кафета да не ми стане нещо на сърцето.